На 11 ноември християните почитат свети Мина — воин, отшелник и народен закрилник. Преданията го представят като смел египетски войн, който изповядвал християнската вяра и се оттеглил в пустинята, за да бъде далеч от езичниците. Заради силата и чудесата му вярващите го смятат за покровител на военнослужещите, пътниците, жените и дома. Името му се свързва с „намирам“ и „съобщавам“, затова към него се обръщат при загубени или откраднати вещи и животни. Народната етимология го свързва и с „разминава“ — с молба болестите и лошото да отминат хората. Затова светецът е почитан като лечител и защитник срещу тежки болести, включително чумата и епилепсията.

Празникът е средата на Вълчите празници, които според различните местни варианти обхващат дните от Архангеловден до Коледни заговезни или до Въведение Богородично. В народните вярвания свети Мина е господар на вълците: пуска и прибира зверовете. Затова в иконографията от Самоковската школа той е изобразяван като воин на бял кон, с копие в едната ръка и два завързани вълка в другата. В различни краища дните се наричат Вучляци, Вълкови дни, Зверини празници или Дзверин ден.

На 11 ноември се спазват редица забрани и ритуали, свързани с вълците: лепят се кал или тор около огнището и зад вратата, връзват се ножиците, жените зашиват краищата на полите си, не се споменава името на вълка. Не се предат, тъкат, бродират, не се носят вълнени дрехи, изработени в тези дни, не се чука сол, дялка дърво, пипа гребен или ринат оборите. Пепелта не се изхвърля, а въглените се гасят във вода. Вярва се, че така се „залепват“ очите и „зашива“ устата на вълка и се пазят селището, стадата и хората.

Свети Мина се почита и като защитник от болести. В Сливенско го смятат за повелител на чумата, а в Пирин — на „лошите болести“ и епилепсията. По традиция се обрича курбан, окичват се иконите с цветя и дарове, месят се питки с мед. Празникът се възприема като „тежък“ ден, затова жените го почитат особено. Вярващите палят свещи за здраве, а при дълъг път казват: „Свети Мина да е напред и да помага!“.

Край София се намира Обрадовският манастир „Св. великомъченик Мина“, където се съхранява чудотворна икона на светеца. Около 11 ноември там се стичат много вярващи. Църквата почита свети Мина заедно със свети Виктор и свети Викентий, затова именици на деня са Мина, Виктор, Викентий, Минка, Виктория и техните производни.