На 18 август Православната църква почита Успението на Свети Иван Рилски Чудотворец, смятан за небесен покровител на българския народ. Този ден се отбелязва и като професионален празник на миньорите.

Светецът е роден около 876 година в село Скрино, Кюстендилско. От скромно семейство, той рано проявява влечение към монашеството и се образова чрез светите книги. На 25-годишна възраст раздава наследството си на бедните и се оттегля от светския живот, като първоначално става монах в обител под връх Руен. След дълги странствания се установява в Рилската пустиня, където създава прочутия Рилски манастир.

Славата на отшелника се разнася из цяла България. Дори цар Петър търси среща с него, но тя се осъществява чрез размяна на послания, за които владетелят е благодарен. Около 30-те години на X век около Иван Рилски се събира монашеско братство. През 941 година той оставя за приемник ученика си Григорий и написва своя „Завет“ – наставление за бедност и смирение. След пет години пълно уединение в пещера, светецът умира на 18 август 946 година.

Иван Рилски е канонизиран скоро след смъртта си. Мощите му са пренесени в Средец (София) по поръка на цар Петър, а по-късно са отнесени от унгарците в Естергом, върнати са и през 1195 година са тържествено поставени в Търново, столицата на Асеневци. Там култът към него придобива общоправославни измерения. През 1469 година монасите успяват да върнат мощите обратно в Рилския манастир, където се пазят и до днес.

Житието на светеца е описано от редица автори, сред които Георги Скилица, патриарх Евтимий Търновски и Владислав Граматик. Образът му навлиза рано в иконописта, като най-старите запазени образци са от XIV век.