На 24 септември имен ден празнуват всички с имена Владислав, Владислава, Влад, Влада, Владена, Владилен, Владилена, Владан, Влади, Владка, Владин, Владо, Владослав и Владун.

Същия ден Църквата почита света равноапостолна Текла. Светите апостоли Павел и Варнава проповядвали Евангелието в Икония, Мала Азия, и живеели в дома на благочестивия Онисифор. В неговия дом се събирали мнозина, за да слушат апостолските проповеди. Сред тях била и 18-годишната Текла – красива дъщеря на богати и знатни родители, сгодена за знатния Фамир.

Думите на апостол Павел повлияли силно на Текла. Тя тайно приела християнската вяра, отказала се от брак и решила да посвети живота си на Бога. Майка ѝ, езичница, се разгневила, а Фамир се огорчил. Опитите с нежност, молби и жестокост да бъде върната към старото ѝ положение останали напразни. Фамир подал жалба срещу Павел при градския началник, обвинявайки го, че чрез вълшебство отвръща хората от боговете и е прелъстил годеницата му. Апостолът бил затворен. Текла подкупила стражата, отишла при него в тъмницата и му служила като дъщеря на баща.

Когато близките ѝ я открили в затвора, началникът заповядал да я доведат и я увещавал да се върне към предишната вяра и да се омъжи за Фамир. Тя отказала и била осъдена на изгаряне. Сама се качила на кладата, прекръстила се и без страх застанала сред огъня. В този момент Господ ѝ се явил. Изведнъж завалял проливен дъжд с градушка, кладата угаснала, а Текла слязла невредима и напуснала града.

Тя намерила апостол Павел и заедно с Варнава и негов ученик продължили апостолското пътешествие през Листра и Дервия до Антиохия. Там градският началник Александър пожелал да се ожени за красивата Текла. Тя отказала, защото била решила да посвети живота си на Бога. Любовта на Александър се превърнала в омраза и той я издал като християнка. Текла била осъдена да бъде изядена от зверове. В дома на Трифена, жена от царски род, вместо да се отрече от вярата, тя обърнала Трифена към Христа.

На арената пуснали срещу нея зверове, но те не я докоснали. На следващия ден мечка и лъв излезли гладни, но легнали кротко в нозете ѝ. Народът извикал: „Велик е Бог, Когото Текла проповядва!“ Началникът обаче не се покорил и заповядал да я хвърлят в яма със змии и отровни гадове. Тя излязла невредима. След нови мъчения началникът се уплашил и я пуснал на свобода с думите: „Текла, Божията служителка, пускам на свобода!“

Текла останала при Трифена, проповядвала Божието слово и обръщала езичници към Христа. По-късно поискала отново да придружи апостол Павел, но той не се съгласил с думите, че който отива на война, не трябва да води със себе си девойка. С негово благословение тя отишла в Селевкия, поселила се в пустинно място на планина и прекарала живота си в самота, пост и молитва. При нея идвали мнозина, донасяли болни, които тя изцерявала с Божията помощ. Обърнала много езичници към вярата. Въпреки нови гонения Бог я пазел по чудесен начин. Починала в дълбока старост. Света Текла е първата мъченица сред жените християнки, затова Църквата я нарича „първомъченица“, а заради апостолската ѝ дейност – „равноапостолна“.