Свалбард, норвежкият архипелаг със специален статут, дълго време беше известен най-вече с белите мечки. Днес обаче основният повод за безпокойство е Русия. Все повече експерти предупреждават, че именно там Москва може да се опита да предизвика НАТО. Съюзниците подозират, че Русия проучва ключови подводни кабели във водите край архипелага и планира да тества границите на правилата, уреждащи присъствието ѝ. Докато Москва засилва хибридните си атаки в Европа, Осло укрепва военноморските си сили и способностите си за наблюдение, за да защити северния си фланг. Местните власти в Свалбард инвестират в критична инфраструктура и разполагат с план за евакуация.

Въпреки че Свалбард е норвежка територия, на главния остров Шпицберген има и руски град – Баренцбург. Десетилетия наред Москва и Осло успяваха да предотвратяват ескалация, но крехкият баланс е под натиск. Руските власти са изключително непредвидими и все по-готови на рискови действия, казва Кари Ага Миклебост от норвежкия Арктически университет. Според нея не може да се изключи и потенциална руска атака срещу НАТО.

Договор от 1920 г. признава суверенитета на Норвегия над островите, а другите държави получават права за експлоатация на природни ресурси. Скоро след това Съветският съюз купува Баренцбург, за да добива въглища. Договорът забранява използването на Свалбард за военни цели, включително военноморски бази и укрепления, но Норвегия все пак посещава архипелага с военни кораби и кораби на бреговата охрана.

Москва няма голям стимул да наруши договора, тъй като това би могло да навреди на собствените ѝ интереси. Руският полуостров Кола, където се намират две трети от руските подводници за ядрен ответен удар, е на около 1000 километра. Затова Русия проявява предпазливост, за да избегне ескалация, смята Миклебост.

От 2022 г. местните руски власти са обект на критики: приемат младежка организация, косвено свързана с военноморските сили, обявяват ракетни учения в околността и организират ежегодни паради, които някога са включвали и прелитане на хеликоптер. Москва въвежда директни пътувания с кораб от Русия през 2024 г., а миналата година създава клон на Руското географско дружество, ръководен от бившия министър на отбраната Сергей Шойгу.

Според Миклебост това са провокации в „сивата зона“. „Това е много икономичен начин за утвърждаване на руското присъствие и за оспорване на юрисдикцията на Норвегия“, казва тя. Тази пролет британски, американски и норвежки сили заловиха руски кораби, които са тествали тайно оръжие за прекъсване на подводни кабели край бреговете на Свалбард. Руският посланик в Норвегия твърди, че страната поддържа ангажиментите си по споразумението за Свалбард, и обвинява Норвегия, че допринася за негативна милитаризация на региона от НАТО.

На местно ниво стратегията е овладяване на напреженията. Заместник-губернаторката на Свалбард Катарина Ризе казва, че администрацията ѝ провежда срещи с местното руско консулство четири пъти годишно и двете страни поддържат конструктивен диалог. Кметът на Лонгирбюен Терие Ауневик обяснява, че властите имат планове за бърза евакуация, ако напрежението ескалира.

Но непредвидимостта на Путин и колебанията на Тръмп по отношение на НАТО остават притеснителни фактори. С нарастването на саботажи, кибератаки и нарушения на въздушното пространство в Европа се засилват опасенията, че Путин може да ескалира конфликта още повече.

НАТО трябва да обмисли въздушни патрули над Свалбард, преместване на отбранителните въздушни сили на север от континенталната част на Норвегия и съвместни учения близо до архипелага, коментират двама дипломати от НАТО. За целта Осло трябва да даде съгласие и мерките да са в съответствие с Договора за Свалбард. Досега Алиансът няма публично обявени планове за засилване на военноморското или въздушното си присъствие около островите. Някои се опасяват, че настоящата позиция няма да възпре Москва.

На теория за Русия би било „наистина лесно“ да окупира Свалбард, ако прехвърли специални сили от Северна Русия и превземе летището, казва Щале Улриксен от Кралската норвежка военноморска академия. Той обаче смята сценария за малко вероятен. Според Миклебост Русия би могла да инсценира извънредна ситуация, засягаща нейните граждани на място, и да изпрати сили за управление на кризи – ход, който може да не задейства ясно клаузата за взаимна отбрана по член 5 от Договора за НАТО. „Най-лошият сценарий е ситуация, в която Москва да види възможност да тества сплотеността на НАТО“, казва тя, а след това Доналд Тръмп да прецени, че САЩ няма да се притекат на помощ на Норвегия заради този малък остров.