Американското военно присъствие в Литва ще продължи след потвърждение за нова ротация на подразделенията на САЩ. Президентът Гитанас Науседа обяви, че новите американски военни части вече пътуват към страната. Това слага край на несигурността дали Вашингтон ще замени военнослужещите, завърнали се у дома това лято. Решението идва след като САЩ изтеглят хиляди войници от бази в Европа, а Литва, която граничи с Русия и Беларус, изрази опасения през юни, че американската армия преразглежда бъдещото си присъствие. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет обяви преглед на военното присъствие в Европа като цяло. В миналото ротациите бяха почти непрекъснати и близо тримесечното отсъствие породи страх от оттегляне на Вашингтон от граничния регион.

Науседа благодари на президента Доналд Тръмп и администрацията за решението, като заяви, че то е важно за сигурността на Литва и региона и изпраща ясно послание, че НАТО е готов да защити всеки сантиметър от територията си. Той не уточни колко военнослужещи ще има в новата ротация. От 2019 г. САЩ обикновено разполагат в Литва бронетранспортен батальон от около 1000 души. Вилнюс е заявявал готовност да приеме до 1500 американски военнослужещи. Министърът на външните работи Кестутис Будрис каза, че американските войски се връщат към голяма численост. Естония също обяви, че САЩ ще запазят военното си присъствие там.

На фона на това заместник-командващият силите на НАТО в Европа Джон Стрингър предупреди, че руският президент Владимир Путин става все по-безразсъден и податлив на рискови действия, докато войната в Украйна се проточва. Литовският президент определи пред Общото събрание на ООН войната на Русия в Украйна като най-голямата заплаха за световния ред. Той подчерта, че само победата на Украйна, гарантираща суверенитет, независимост и териториална цялост, може да осигури мир и спазване на устава на ООН. Науседа обърна внимание на хибридните атаки, дезинформацията, саботажа и нарушенията на въздушното пространство на съседни държави. Той говори и за предизвикателствата пред информационната сигурност, свързани с изкуствения интелект, като заяви, че той не трябва да става инструмент за авторитарен контрол, манипулация или конфликт. Литва инвестира в надежден изкуствен интелект и развива прилагането на Вилнюската конвенция.

Премиерът Миндаугас Синкевичус заяви, че Литва е изготвила планове за евакуация при заплахи от Русия, но няма да се предаде, ако бъде нападната. По думите му литовците се чувстват постоянно заплашени, отчасти заради дронове, навлизащи във въздушното пространство. Той каза, че страната ще отвърне на удара и ще се ангажира със защитата си, като има планове за различни сценарии, включително извеждане на възрастни граждани. Миналата седмица изтребители на НАТО свалиха дрон над Литва. Страната съобщи за редица инциденти, определяни като хибридни атаки, и обвинява Беларус. В понеделник вечерта полетите на летището във Вилнюс отново бяха преустановени заради обекти с формата на балони, като властите посочиха хибридна атака от Беларус. Не е ясно дали обектите са били балони.

Външният министър Будрис заяви, че ЕС няма причина да облекчава санкциите срещу Беларус, тъй като правителството на Александър Лукашенко продължава да репресира опоненти, да нарушава правата на човека и да подкрепя войната на Русия в Украйна. Той каза, че санкционната политика на ЕС е различна, но няма причини позицията по Беларус да се смекчи. Според него Лукашенко търси начини да се освободи от санкциите, затова натискът трябва да продължи. Рамката за санкции на ЕС срещу Беларус остава в сила до февруари догодина.

Литва планира да изгради ключова електрическа подстанция близо до Русия, подсилена срещу взривни дронове. Главният изпълнителен директор на държавната електроразпределителна компания „Литгрид“ Андрюс Семешкевичус каза, че плановете включват подсилени огради, сензори за откриване на тунели и взривоустойчиви корпуси за трансформатори. Във Вилнюс се опасяват, че Москва може да организира атака, за да провери сплотеността на НАТО. Литва ще търси финансиране от ЕС, след като направи подобрения в сигурността за 48 милиона евро. Новата подстанция ще свързва балтийските републики със Западна Европа в район, в който според литовското разузнаване Русия може да осъществи операции под фалшив флаг. Тя ще бъде на 30 километра от границата с Калининградска област и ще заема 35 хектара. Оградите трябва да издържат на камион с експлозиви, а бетонът за трансформаторите ще бъде с синтетични нишки за по-голяма устойчивост. Проектът е първата нова инсталация в балтийския регион след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. и е част от ключов участък от мрежата през Сувалкската пролука.