Статията започва с гръцка шега за атиняни и спартанци – на картина атиняните побеждават, но спартанецът отбелязва, че това е само на картината. Лаконичната ирония е пренесена върху представата за американската армия, която изглежда непобедима само в холивудските филми. Авторът сравнява днешна Америка с хазартен играч, който след поредица от загуби удвоява залога.

В центъра на анализа е посещението на Елбридж Колби в Манила, Сеул и Токио. Той е автор на стратегията за национална отбрана на САЩ и основният му фокус е Китай. Вместо да смекчи позицията си заради провалите в Иран, Колби потвърди ангажимента към Първата островна верига и поиска азиатските съюзници да увеличат военните си разходи, да разширят базите и да служат като проксита. Най-тревожното е, че Пентагонът преразглежда ядрената доктрина, за да даде повече варианти на президента, което на практика означава понижаване на прага за ядрен удар. Китай спазва принципа за без първо използване на ядрено оръжие, затова промяната се чете като подготовка за първи удар.

Следва дълга диагностика на имперското поведение. Авторът изброява психологическите ефекти като „обратен ефект на губещия“, „ефект на притиснатия в ъгъла плъх“, „нарцистична ярост“ и различни личностови разстройства. В историята има примери за империи, които отказват да признаят загубата и ескалират до собствената си гибел: Атина след Пелопонеските войни, Наполеон в Русия, Япония в Пърл Харбър и нацистка Германия с операция „Барбароса“. Във всички случаи арогантността и невъзможността да спрат водят до тотално унищожение.

После авторът сравнява Китай с Иран. Китай е многократно по-голям, с 2-милионна армия, огромен флот, интегрирана противовъздушна отбрана, ракетен арсенал, дронове, космически и киберспособности и гарантиран ядрен втори удар. Пентагонът дори признава в поверително проучване, че САЩ не могат да издържат повече от няколко седмици в конфликт в Западния Тихи океан. Съюзниците не променят картината. Южна Корея е зависима от Китай и вероятно няма да участва. Япония има стотици американски бази и е изложена на тотално унищожение – Китай може да блокира енергийните и хранителните ѝ доставки. Австралия е военно незначителна, а Филипините са с остаряла армия и корумпирана власт. Всички те биха били по-скоро мишени, отколкото фактори.

Икономическите санкции и блокади също няма да сработят, защото Китай е най-големият индустриален и селскостопански производител в света и може да отвърне със съкрушителни контрамерки. В случай на пълна война Западът ще усети недостиг на стоки, лекарства и минерали, докато Китай може да премине към мобилизационна икономика.

Финалният акцент е върху ядрения шантаж. Ако САЩ решат да нанесат първи удар, те гарантирано ще бъдат унищожени от втория удар на Китай. Освен класическата ядрена триада, Китай разполага с уникалната система FOBS – фракционно орбитално бомбардиране, съчетано с хиперзвукови платформи. Тя може да обиколи Земята, да заобиколи американските радари и да порази целите без възможност за защита. Системата вече е изпробвана през 2021 г. и е определена от Пентагона като нов „момент Спутник“. В крайна сметка изводът е, че американската империя повтаря грешките на своите предшественици и вместо да преосмисли хегемонията си, се насочва към самоубийствена конфронтация.