Военното напрежение в Близкия изток достигна критична точка, след като Американското централно командване обяви провеждането на масирана нова вълна от въздушни удари на територията на Иран. Атаката е насочена към деградиране на отбранителните способности на Техеран и осигуряване на свободен достъп до жизненоважни морски пътища. Американските сили са поразили ключови ирански системи за брегова отбрана и складове за крилати ракети, разположени на стратегическия остров Голям Тунб в Ормузкия пролив.
Последствията от новите бомбардировки предизвикаха остра хуманитарна криза в южните части на страната. Министерството на здравеопазването в Техеран съобщи, че вследствие на последните американски атаки в южните провинции са загинали най-малко 35 души, а броят на ранените е надхвърлил 300 души, като болниците в региона са подложени на огромен натиск. Държавният ирански телевизионен оператор съобщи за сериозни разрушения на цивилна и промишлена инфраструктура, включително инциденти и паника в близост до медицински заведения в град Ахваз, където се е наложила спешна евакуация на пациенти.
Реакцията на политическото ръководство в Техеран беше изключително крайна, отбелязвайки окончателния колапс на постигнатото по-рано временно примирие. Председателят на иранския парламент и главен преговарящ Мохамад Багер Галибаф направи официално обръщение, в което обяви, че страната се намира в „екзистенциална война с Америка“. Техеран отправи директно предупреждение към Вашингтон, че конфликтът вече прераства в пълномащабна война без ограничения. Корпусът на ислямската революционна гвардия заплаши да спре напълно износа на всякакви енергийни ресурси от целия регион в отговор на наложената от САЩ морска блокада на иранските пристанища. От иранска страна декларираха, че „износът на петрол и газ от региона ще бъде или за всички, или за никого“, което поставя под непосредствена заплаха глобалните доставки през Ормузкия пролив и протока Баб ел-Мандеб.
От друга страна, американският президент Доналд Тръмп демонстрира твърда позиция и отказа да постави конкретни крайни срокове на Техеран за връщане на масата за преговори. Той подчерта, че иранските лидери „знаят много добре каква е ситуацията“ и „трябва да започнат да се държат прилично“. Военни служители потвърдиха, че блокадата на Ормузкия пролив ще остане в сила, а Централното командване вече е неутрализирало и спряло няколко търговски кораба, опитали се да нарушат ограниченията и да достигнат до иранския петролен терминал на остров Харг. Глобалните пазари вече реагираха на ескалацията, като цената на суровия петрол тип „Брент“ отбеляза рязък скок. Международният валутен фонд излезе с предупреждение, че продължаващият конфликт може да има катастрофални последици за световната икономика поради изчерпването на стратегическите енергийни резерви.