Съединените щати предупредиха съюзниците си, че доставките на някои ключови оръжейни системи може да се забавят с до пет години. Причината е изчерпването на американските запаси след войната с Иран и необходимостта първо да бъдат възстановени собствените резерви на американската армия. Предупреждението идва в момент, когато европейските държави увеличават разходите си за отбрана и спешно търсят повече американски ракети и системи за противовъздушна отбрана. Така забавянето извежда на преден план въпроса дали американската и европейската отбранителна индустрия могат да произвеждат достатъчно оръжия за продължителен конфликт с висока интензивност.

По време на войната с Иран американските въоръжени сили са изразходвали големи количества ракети и прехващачи. До август включително са употребени около 1200 от общо приблизително 2000 прехващача „Пейтриът ПАК-3 МСЕ“, около 200 от 527 ракети ТААД и около 1000 от приблизително 3000 крилати ракети „Томахок“. Тези количества трябва да бъдат възстановени, докато САЩ продължават да изпълняват ангажименти за доставки към съюзници и партньори.

Натискът върху запасите не е започнал с войната с Иран. Количествата оръжия в американските складове вече бяха намалели заради военната помощ за Украйна, доставките за Израел и други военни операции. Настоящият недостиг се дължи на натрупването на тези фактори, съчетано с производствени ограничения – недостатъчен капацитет за ракетни двигатели с твърдо гориво, висококачествени експлозиви и квалифицирана работна ръка.

Затова Вашингтон не може просто да компенсира изразходваните ракети с нови поръчки. Производството на високотехнологични оръжейни системи изисква време, а някои ключови компоненти се произвеждат от ограничен брой компании. Търсенето расте едновременно в САЩ, Европа и Близкия изток. Пентагонът отдавна настоява за по-бързо увеличаване на производството, но възстановяването на запасите изисква значителни инвестиции и допълнително финансиране.

Особено показателна е ситуацията със системите „Пейтриът“. Тя е сред малкото западни оръжия, способни да противодействат на балистични ракети, и е от ключово значение за САЩ, европейските страни и Украйна. Украйна почти е изчерпала запасите си от прехващачи за „Пейтриът“, а бъдещите доставки остават несигурни.

Вашингтон и американската индустрия вече предприемат мерки. „Локхийд Мартин“ неотдавна получи първите компоненти за производство на ПАК-3 МСЕ от „Дженерал Моторс“ само 22 дни след подписването на споразумение за партньорство. Планират се и инвестиции на стойност 8–9 милиарда долара за увеличаване на производството на боеприпаси, включително ПАК-3 МСЕ, ТААД и „Пресижън Страйк Мисъл“. Тези стъпки са част от по-широките усилия на Пентагона да ускори възстановяването на американската отбранителна промишлена база.

За европейските съюзници обаче проблемът няма да бъде решен скоро. Те искат да увеличат запасите си заради променената среда за сигурност, но се сблъскват с ограниченията на основния си външен доставчик и не могат да ги компенсират със собствено производство. Забавянията вече насърчават някои европейски страни да разглеждат алтернативи, включително европейски системи за противовъздушна отбрана. Дания например обяви, че е избрала френско-италианската система САМП/Т НГ заради продължителното чакане за „Пейтриът“. Това не означава, че Европа може бързо да замени американските доставки с оръжия собствено производство – европейската промишленост остава тясно свързана с американската.

Ръководителят на норвежката компания „Намо“ Мортен Брандцег предупреждава, че Европа все още няма капацитет самостоятелно да произвежда всичко необходимо за собствената си отбрана. „Намо“ произвежда ракетни двигатели за американските ракети въздух-въздух АМРААМ. Според него по-реалистичният подход е разширяване на общото трансатлантическо производство, а не прекъсване на индустриалните връзки.

Войните в Украйна и Близкия изток поставят под въпрос модела, при който армиите разчитат на сравнително малки количества изключително високотехнологични и скъпи оръжия. При продължителна война такива системи могат да бъдат изразходвани по-бързо, отколкото промишлеността е способна да ги произвежда. Европейските страни вече търсят комбинация от високотехнологични системи и по-евтини ракети и прехващачи, които могат да бъдат произвеждани в много по-големи количества.

Основното заключение от предупреждението на Вашингтон е, че западните армии трябва да преминат от модел, оптимизиран за ограничени военни операции, към модел, способен да поддържа продължителен конфликт. За САЩ непосредственият приоритет е възстановяването на собствените запаси, а за Европа – увеличаването и диверсифицирането на производството.

Взаимната зависимост между отбранителните компании от двете страни на Атлантическия океан означава, че едва ли ще се стигне до пълно отделяне на европейската отбранителна промишленост от САЩ. По-скоро ще бъдат положени усилия за изграждане на по-голяма обща производствена база, която да произвежда едновременно сложни оръжия от висок клас и по-евтини системи в големи количества. Способността да се произвежда достатъчно бързо и с достатъчно голям капацитет е един от ключовите уроци от войната в Украйна и конфликтите в Близкия изток.