На 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк отново излязоха наяве различията между ключовите играчи по отношение на Близкия изток. Американският президент Доналд Тръмп, верен на стила си на публични преговори, изпрати оптимистично послание за скорошен край на кризата с Иран, но едновременно с това заплаши страната с пълно унищожение. С наближаването на междинните избори и предвид факта, че мнозинството американци отначало се противопоставят на военни действия срещу Иран, рейтингът му на одобрение спада - отчасти заради седеммесечната криза в Близкия изток и видимото ѝ отражение върху американската икономика. Затова е логично да се търси решение, макар и временно, за повторно отваряне на Ормузкия проток.

Тази нужда на Вашингтон е известна както на Иран, който сам е изправен пред тежки икономически трудности, така и на съюзниците му Русия и Китай. Макар да не участват пряко във военните действия, те подкрепят Техеран по различни начини - икономически, военнотехнически и разузнавателно. Руски и китайски сателити се използват за повишаване на точността на иранските атаки срещу американски бази в региона; Иран продължава да получава военна техника от Москва и Пекин, както и класифицирана информация за придвижването на американските войски.

Смята се, че и двете сили печелят от ангажирането на САЩ на фронт, който изисква финанси, изчерпва отбранителни запаси - част от които се пренасочват от Украйна, - изпитва устойчивостта на въоръжените сили при продължителен конфликт (показателни са осемте регистрирани опита за самоубийство сред моряците от ударната група на самолетоносача USS Abraham Lincoln), подкопава имиджа на Вашингтон като гарант за сигурността и създава условия за промяна на статуквото в Близкия изток. Наскоро Тръмп отказа да съдейства на Саудитска Арабия в конфликта ѝ с хутите в Йемен - критичен момент за Рияд, който е под атаки срещу петролни съоръжения, възможностите му да заобикаля Ормузкия проток по тръбопровода Изток-Запад са силно ограничени, а кораби с петрол и стоки, свързани със Саудитска Арабия, са били мишена, което на практика блокира и Баб ел-Мандеб. Посланието на Тръмп е двойно: той не желае да се въвлича в пореден фронт в Близкия изток и влага допълнителни дипломатически, военни и икономически ресурси за война, която в крайна сметка е била личен избор; още по-важно, той поставя американските интереси над отговорностите и ангажиментите си като съюзник на държавите от Персийския залив.

Тези държави са обезпокоени от общата позиция на САЩ: от пропуска да бъдат информирани за военните операции срещу Иран, през нежеланието или неспособността да се довърши започнатото чрез сваляне на режима или поне неутрализиране на оперативните му способности, до неуспеха да бъдат защитени от ирански атаки и най-вече да се възстанови нормалното функциониране на Ормузкия проток както преди войната.

Макар да няма външна сила, способна или желаеща да поеме ролята на американците или дори частично да ги замести, не е преувеличено да се каже, че хегемонията на САЩ в Близкия изток започва да отслабва. Инициативата на Вашингтон за инвестиционна схема от 10 милиарда долара с осем регионални партньори е значима: тя цели възстановяване на енергийната инфраструктура, повредена през последните седем месеца, и изграждане на тръбопроводи, заобикалящи Ормузкия проток. Реализацията обаче ще отнеме много време и средства - почти десетократно повече от първоначално обещаното. Предвид повърхностния начин, по който се оповестяват споразуменията с посредничеството на САЩ, в момента липсва конкретна основа за укрепване на връзките между регионалните държави и Вашингтон.

Въпреки това се очаква американските сили, разположени в 19 бази, осем от които постоянни, да бъдат изтеглени. Причините са две: базите са се оказали силно уязвими за атаки с евтини дронове и ракети, а освен това са разпръснати; географското им обединяване би улеснило пренасочването на стратегическия фокус и военните ресурси към Югоизточна Азия. На този етап - независимо дали преди или след междинните избори в САЩ - целта е да се намери временна, преходна рамка за разбирателство, а не окончателно уреждане. Проблемите са многопластови и взаимосвързани и изискват базово ниво на доверие, преди да е възможно поетапно разрешаване и положителен импулс. Тръмп е осъзнал, че е по-лесно да се започне война, отколкото да се прекрати - факт, потвърден от историята, тъй като повечето въоръжени конфликти през последните 80 години не са довели до устойчиво дипломатическо решение. Това важи с още по-голяма сила за днешния Близък изток, където остават нерешени множество разпръснати конфликтни огнища, готови да се разпалят във всеки момент.