На 22 октомври 1964 г. Шведската академия обявява Жан-Пол Сартр за носител на Нобеловата награда за литература. Отличието е за творчество, което със своето богатство от идеи и дух на свобода и търсене на истината е оказало широко влияние върху съвременната епоха. Роден на 21 юни 1905 г. в Париж, Сартр е сред най-влиятелните френски писатели и философи, свързани с екзистенциализма; през същата 1964 г. излиза автобиографичната му книга „Думите“. Сартр обаче не приема наградата.

Той научава за намерението на Академията от публикация на 15 октомври и на следващия ден изпраща писмо, в което заявява, че ще откаже отличието. Писмото не е прочетено навреме и решението е обявено на 22 октомври. В изявление пред шведската преса Сартр обяснява, че отказът не е насочен срещу Шведската академия или самата награда. Според него писателят трябва да откаже да бъде превърнат в институция, защото подписът „Жан-Пол Сартр“ не би означавал същото като „Жан-Пол Сартр, Нобелов лауреат“.

Причините са едновременно лични и принципни. Сартр винаги е отказвал официални почести: през 1945 г. не приема ордена „Почетен легион“, а по-рано отказва и предложения за място във Френския колеж. Той смята, че писателят трябва да действа единствено чрез средствата на литературата. Официалното признание може да създаде натиск върху читателите и да промени възприемането на творчеството му. Сартр се опасява и че личните му политически позиции ще бъдат свързвани с Нобеловата институция.

Той обръща внимание и на паричната страна: през 1964 г. наградата възлиза на 250 000 шведски крони. Сартр признава, че средствата биха могли да подкрепят каузи, включително антиапартейдното движение, но отказва да приеме сумата заедно с отличието. Добавя и политически мотив: наградата неизбежно би била тълкувана през противопоставянето между културите на Изтока и Запада. Той не определя Нобеловата награда като „буржоазна“, но смята, че подобно тълкуване би било неизбежно в определени среди.

Сартр умира на 15 април 1980 г., без да промени решението си. Нобеловата фондация определя случая като отказ на лауреат, който последователно е отхвърлял официалните отличия.