Сара Бернар е френска актриса, родена в Париж през октомври 1844 г. (в биографиите се срещат 22 и 23 октомври) и починала на 26 март 1923 г. Тя не просто играе роли, а превръща собствения си живот в спектакъл. Славата ѝ се изгражда чрез театъра, пресата, фотографията и постоянните публични провокации, а образът ѝ на „Божествената Сара“ се свързва с необуздан темперамент, любовни истории и вкус към крайностите.

Кариерата ѝ започва бурно: през 1863 г. напуска Комеди Франсез след конфликт с по-възрастна актриса. Според една версия тя удря колежката си, след като сестра ѝ е била блъсната; истинността на случката остава част от театралната митология, но договорът ѝ е прекратен. След това заминава за Брюксел, където се свързва с белгийския аристократ Анри, принц дьо Лин, и през 1864 г. ражда сина си Морис. Бащинството дълго предизвиква слухове, а мълчанието на Бернар само засилва интереса към нея.

Най-разпознаваемата ѝ провокация е свързана със смъртта: тя се снима легнала в ковчег, а по-късно се разпространява твърдението, че спи в него. Тази фотография не е просто ексцентрична; тя затвърждава образа на актриса, която живее между сцената, скандала и морбидната фантазия. Бернар играе героини с драматична смърт, но поема и мъжки роли – през 1899 г. е Хамлет, а по-рано се превъплъщава в херцог дьо Райхщат в „Орлето“. Оскар Уайлд я нарича „Несравнимата“, а Марк Твен описва възхищението си с думите, че има лоши, добри, велики, наистина велики актриси – и Сара Бернар.

Личният ѝ живот е не по-малко шумен. През 1882 г. тя се омъжва за гръцкия актьор Жак Дамала, но бракът бързо се разпада заради финансови проблеми, зависимости и конфликти. Бернар не остава настрана и от политиката: по време на Драйфусовата афера през 1898 г. подкрепя Алфред Драйфус, което е смела позиция в общество с антисемитски настроения. По-рано, по време на Френско-пруската война, превръща театър „Одеон“ в лазарет за ранени войници.

През 1915 г., на около 70 години, тя губи десния си крак заради травми от падания на сцената, довели до гангрена. Ампутацията е тежък удар за актриса, чиято физическа изразителност е част от славата ѝ, но Бернар отказва да се оттегли. Продължава да играе седнала, да пътува и да изнася патриотични представления пред войници по време на Първата световна война, включително във фронтови райони, а по-късно прави турнета в Съединените щати. Така скандалите, любовните истории, ковчегът, политическите позиции и ампутираният крак стават част от сценичния ѝ образ. Затова и днес Сара Бернар изглежда не просто биографична фигура от миналото, а първата модерна знаменитост.