В турската образователна система събитията от 1877–1878 г. се изучават като част от историята на Османската империя, а не като отделна история на България. Руско-турската война е известна като „93 Харби“ – „93-та война“. В учебната програма за 11. клас периодът 1789–1908 г. е включен в темата за Османската империя в процес на трансформация, като се акцентира върху военните събития, териториалните загуби и миграциите от Балканите и Кавказ към Анадола.

Санстефанският договор от 3 март 1878 г. е представен като резултат от поражението на Османската империя във войната с Русия. Централна точка е създаването на голямо българско княжество, докато Сърбия, Черна гора и Румъния получават независимост. За турския учебен разказ този договор показва мащаба на османското военно поражение и огромните териториални загуби.

Берлинският конгрес от 13 юли 1878 г. се разглежда като ревизия на Санстефанския договор под натиска на европейските велики сили. В учебниците се обяснява, че България е разделена на три основни части: Българско княжество, автономна област на юг от Стара планина и Македония, върната под османска власт. За турските ученици основният въпрос е съдбата на Османската империя и как европейските сили ограничават руските придобивки.

Русия е представена като основният военен противник. Българският въпрос присъства, но в по-широката рамка на руско-османското съперничество и разпадането на османското влияние на Балканите. Акцентът е върху човешкия аспект – масовото преселване на мюсюлманско население към Анадола, което е важна част от турската историческа памет.

България се разглежда като част от „загубените османски земи“. Докато българският учебник пита „Как България възстановява държавността си?“, турският пита „Как Османската империя губи територии и как това променя държавата и обществото?“. Тези различни въпроси водят до различна историческа памет. Берлинският конгрес не е само „разпокъсването на България“, а част от голямото дипломатическо преразпределение на Балканите след поражението на Османската империя.

Понятието „Санстефанска България“ присъства в турските учебни материали, но контекстът е различен. Учениците изучават последователността: Руско-турска война → Санстефански договор → реакция на Великите сили → Берлински конгрес → ново териториално устройство. Датата 3 март няма същото символично значение както в България – тя е свързана с договор след военно поражение.

В крайна сметка, историята на Балканите от 1877–1878 г. трудно може да бъде разбрана само от една национална перспектива. За българите това е Освобождението; за руснаците – част от руско-османското съперничество; за османците – война, поражение и миграционна криза; за Великите сили – борба за влияние. Разбирането на тези различни гледни точки ни помага да осмислим по-добре собствената си история.