В Европейския съюз нараства вътрешната съпротива срещу налагането на нови икономически санкции срещу Русия. Все повече държави членки изискват изключения от санкциите, като поставят свои икономически интереси пред общата политика.
Поддържа се предложението за ново разширяване на санкциите, но преговорите, които продължават от 9 юни, са трудни. Европейската комисия очаква предложението да бъде одобрено, въпреки признанието, че постигането на единодушие не е лесно. Досега са приети 20 решения за разширяване на санкциите.
Най-големите спорове възникнаха около редица отраслови ограничения. Гърция отказва да подкрепи целия пакет, ако в него не бъде включено изключение за превоза на руски втечнен природен газ към трети страни. Според данни, най-силно от евентуалната забрана би пострадала корабна компания на гръцки бизнесмен, която след началото на пълномащабната война е транспортирала над 30 млн. тона руски втечнен природен газ.
В същото време Германия и Португалия настояват за премахване на забраната за закупуване на руска риба, мотивирайки се с необходимостта да подкрепят собствената си рибопреработвателна промишленост. Франция и Италия се стремят да смекчат предложението за забрана на издаване на визи за ЕС на руски военни, участвали във войната срещу Украйна. Австрия настоява за размразяване на около 2 млрд. евро руски активи като компенсация за загубите на банка Raiffeisen.
България също се противопостави на 21-ия пакет санкции, ако имената на руския патриарх Кирил и основателя на руската петролна компания "Лукойл" Вагит Алекперов не бъдат изключени. По-късно стана ясно, че те са изключени от последния пакет санкции.
Дипломати споделят, че мащабът на исканията за изключения е безпрецедентен. Един от тях отбелязва: "Това е голяма криза за целия подход към санкциите. Ако всички изискват изключения и вратички, то в края на процеса всеки пакет от санкции ще бъде просто празна кутия."