Народното събрание прие на първо четене промени в Наказателния кодекс, с които се транспонира европейска директива за престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на ЕС. Промените получиха 183 гласа „за“ и 10 „против“, като ги подкрепиха всички парламентарни групи без „Възраждане“. Законопроектът криминализира определени нарушения на санкциите на ЕС и действията за тяхното заобикаляне. Предвиждат се лишаване от свобода, глоби и в някои случаи лишаване от права.

Министърът на правосъдието Николай Найденов заяви, че проектът е изготвен от междуведомствена работна група и че срокът за транспониране на директивата е изтекъл. Срещу България вече е открита процедура за нарушение, затова приемането е приоритет. С измененията се създава нова глава „Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“. Тя обхваща нарушения, свързани със замразяване на финансови средства или икономически ресурси, ограничения за влизане и пътуване, сделки и обществени поръчки, финансови услуги, инвестиции, депозити, както и нефинансови услуги като правни консултации, доверително управление, счетоводство и одит. Наказателна отговорност се предвижда и за заобикаляне на санкциите, например прехвърляне на средства от санкционирани лица към други, за да се избегнат ограниченията.

Въвежда се праг от 10 000 евро: нарушения под тази стойност няма да бъдат криминализирани, за да се разграничат по-леките деяния от тези с по-висока обществена опасност. Извън наказателните разпоредби остава предоставянето на хуманитарна помощ при спазване на принципите на безпристрастност, хуманност, неутралност и независимост. Изключение се предвижда и за адвокатите, когато защитават или представляват клиенти в наказателни, граждански и административни производства, както и при предоставяне на правна информация.

По време на дебата Иван Вачев от „Прогресивна България“ отбеляза, че транспонирането се бави повече от година и е крайно време законодателството да бъде поправено. Според него мерките са срещу нарушения на ограничителни мерки на ЕС независимо срещу коя държава са насочени, а материята е сложна и заслужава работна група. Стефан Арсов от ГЕРБ-СДС каза, че групата ще подкрепи проекта, но е важно как ще се прилага на практика и че праговете са нужни, за да няма прекомерна криминализация. Надежда Йорданова от „Демократична България“ определи законопроекта като важен за изпълнението на санкционните пакети срещу Руската федерация и настоя за изрично изключение, така че да не се криминализира работата на военно-промишления комплекс, производството на лазери и камери, освен ако не е насочено към нарушаване на забрана или ограничителна мярка. Николета Тодорова от „Прогресивна България“ възрази, че директивата не е насочена срещу конкретна държава, а въвежда общи правила, и че България трябва да изпълнява задълженията си, за да не плаща санкции. Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ посочи, че групата ще подкрепи проекта на първо четене, а Стою Стоев добави, че основната част трябва да се преработи. Петър Петров от „Възраждане“ заяви, че партията ще гласува против и няма да участва в работната група, като нарече законопроекта недоносче и отбеляза липсата на определение за криптоактив. Цончо Ганев от същата партия коментира, че предизборната заявка за нормализиране на отношенията с Русия е била забравена след изборите.