Три теми, по които държавата може да помогне на София

Кметът на София Васил Терзиев очерта три конкретни направления, по които очаква действия от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: окончателното приемане на програмата за саниране, създаването на фонд „Благоустройство“ и изпълнението на финансовите ангажименти на държавата към инфраструктурните проекти на столицата.

Повод за позицията му стана заявлението на министър Иван Шишков, че ведомството започва активно да решава проблемите на София - изявление, направено след среща с кметовете на 24-те столични района. „Чудесно. Имам три конкретни предложения откъде да започнем“, коментира Терзиев.

Саниране: планът още е в предварителна версия, а хората чакат

Първата тема е бъдещето на програмата за саниране. Проектът на новата програма беше представен още на 20 януари, но близо девет месеца по-късно Националният план за саниране остава в предварителна версия. Документът предвижда поетапно обновяване на жилищния и нежилищния сграден фонд с хоризонт до 2050 г., както и продължаване на политиките за обновяване на многофамилните жилищни сгради.

Липсата на окончателно приет план и на конкретен график обаче оставя без отговор собствениците, които очакват възможност да кандидатстват. „А хората чакат. Десетки хиляди софиянци питат районните кметове и мен какво се случва, кога ще има програма и кога ще могат да кандидатстват“, посочва кметът. От МРРБ той очаква ясни отговори на три въпроса - кога програмата ще бъде окончателно приета, кога ще започне и кога гражданите реално ще могат да кандидатстват.

Фонд „Благоустройство“: новото строителство да връща към квартала

Втората тема е създаването на фонд „Благоустройство“ - идея, по която Столичната община отдавна работи и за чието реализиране са нужни законодателни промени. „Радвам се, че министър Шишков вече подкрепя идеята, за която говорим отдавна и по която работим. Още когато я представихме, казахме ясно, че за реализацията ѝ са необходими законодателни промени. Ако МРРБ е готово да помогне те да се случат - има нашата пълна подкрепа“, заявява Терзиев.

Основният принцип на фонда е част от стойността, която се създава с развитието на града и новото строителство, да се инвестира обратно в необходимата публична инфраструктура - улици, детски градини, училища, паркове и други обекти, обслужващи квартала.

Столичната община вече прилага този подход с наличните си инструменти. При големите инвестиционни намерения се анализира очакваното въздействие върху съответния квартал - ново население, необходимост от места в детски градини и училища, натоварване на транспортната и уличната мрежа, нужди от зелени площи, паркиране и друга публична инфраструктура. На тази основа Общината води разговори с инвеститорите за участие в компенсирането на установените дефицити. Следващата стъпка е в процеса да бъдат включени и жителите на кварталите, така че решенията да се търсят съвместно между общината, гражданите и инвеститорите.

Държавата дължи 20 млн. евро за изпълнено, а 88 проекта чакат подпис

Третата тема е държавното финансиране за инфраструктурата на София по програмата за общините. Столичната община е подготвила една от най-мащабните инвестиционни програми на града и има готовност да я изпълнява и със заемно финансиране. В същото време държавата все още дължи на София 20 млн. евро по подписани споразумения и вече изпълнени инфраструктурни обекти по държавната инвестиционна програма.

Общо 156 готови проекта на стойност над 100 млн. евро чакат своето развитие по програмата, като за 88 от тях все още няма подписани споразумения. Проектите включват улици, канализация и друга необходима за кварталите инфраструктура. „Ако ще решаваме активно проблемите на София, можем да започнем оттам - държавата да плати вече изпълненото и да изпълни ангажиментите си към готовите проекти“, заявява Терзиев.

Според кмета конкретните казуси отново показват необходимостта от по-големия разговор за финансова децентрализация и за повече възможности общините да инвестират част от ресурса, който се създава на тяхна територия.

„София генерира огромна част от икономическата активност и приходите на държавата. Градът трябва да има повече възможности да инвестира ресурса, който създава, в улиците, училищата, детските градини, транспорта и зелените пространства, от които хората имат нужда. Вместо за всяка голяма инвестиция да зависи от това кога, колко и дали централната власт ще реши да отпусне средства“, посочва кметът.

Терзиев изрази готовност Столичната община да работи с МРРБ и по трите теми - включително за необходимите законодателни промени за фонд „Благоустройство“ и за по-голяма финансова самостоятелност на местната власт.

„Щом министър Шишков иска активно да решава проблемите на София - добре дошъл. Работа има. Хайде да благоустроим отношенията между държавата и София с реална работа, вместо да ги санираме с PR акции“, завършва Васил Терзиев.