На 6 октомври 1014 г. в Преспа умира българският цар Самуил. Два дни по-рано владетелят рухва при вида на ослепените войници, които византийският император Василий II изпраща обратно след битката при Ключ. Така една от най-тежките загуби във войните между България и Византия се превръща и в личната трагедия, с която е запомнена смъртта на Самуил.

Сражението се състои на 29 юли 1014 г. в проходите на Беласишката планина. Византийската армия, водена от Василий II и военачалника Никифор Ксифий, успява да заобиколи българските укрепления и да нанесе тежко поражение на войските на Самуил.

Най-подробното описание на последвалите събития идва от византийския хронист Йоан Скилица, писал десетилетия след битката. Той разказва, че императорът ослепил пленниците, около петнадесет хиляди на брой, като оставил по един човек с едно око на всеки сто. Според хрониката така оставените войници трябвало да водят останалите обратно към България.

Тъкмо тук историците поставят важно уточнение. Битката и смъртта на Самуил са сигурно датирани, но мащабът на ослепяването и точният брой на пленниците не могат да бъдат потвърдени независимо. Съвременни изследователи отбелязват, че числото 15 000 вероятно е преувеличено, тъй като разказът на Скилица е съставен значително по-късно и няма съвременен на събитията източник, който да потвърди всички подробности.

В българската историческа памет обаче именно този разказ обяснява внезапния край на владетеля. Според хрониката, когато войниците достигнали до Самуил, той не понесъл гледката, получил сърдечен удар и починал два дни по-късно. Медицинската причина не може да бъде доказана със съвременна сигурност, но датата 6 октомври 1014 г. е възприета като деня на смъртта му.

Самуил управлява България от 997 до 1014 г. През по-голямата част от царуването му държавата води продължителна война с Византия, ръководена от Василий II. След падането на източните български земи политическият център се премества на запад, в района на Охрид и Преспа.

След смъртта на Самуил властта поема синът му Гаврил Радомир. Войната продължава още няколко години, но България постепенно губи военните и политическите си възможности за съпротива. През 1018 г. византийската власт окончателно установява контрол над българските земи.

Самуил е погребан в базиликата „Свети Ахил“ на остров в Малкото Преспанско езеро. Поражението при Ключ, разказът за ослепените войници и смъртта на царя остават сред най-драматичните епизоди от последния век на Първото българско царство.