Самоуважението рядко се проявява като гръмка декларация. По-често се вижда в ежедневието: човек отказва ангажимент, който не може да поеме, не се унижава заради грешка и отделя време за сън, движение или близък разговор. Психолозите го отличават от чувството за превъзходство – става дума за реалистична оценка на собствената стойност, която не зависи изцяло от чуждото одобрение.

Изследвания свързват самоуважението и самосъстраданието с по-добро психично благополучие. Двете понятия са близки, но различни: самоуважението показва как оценяваме себе си, а самосъстраданието – как се отнасяме към себе си, когато се провалим или страдаме.

Хората със здраво самоуважение си говорят без унижение. Те не отричат грешките си, но избягват крайни определения и се съсредоточават върху конкретния проблем и следващата стъпка. Те поставят ясни лични граници и разбират, че отказът на допълнителен ангажимент или на нараняващо поведение не е егоизъм, а управление на времето, енергията и отношенията. Границите са конкретни: какво не приемат и как ще постъпят, ако то се повтори.

Те не пренебрегват основните си нужди. Сънят, движението и редовното хранене не са награда, която трябва да бъде заслужена. Повечето възрастни се нуждаят от поне седем часа сън, а редовната физическа активност подкрепя настроението и самочувствието. Поддържат и отношения, в които има уважение: подкрепящите връзки дават принадлежност и са свързани с по-малко стрес, по-добър сън и по-добро здраве. Малките жестове на свързване – кратък разговор, проверка как е близък или навременна помощ – имат значение.

Те си поставят постижими цели. Не измерват стойността си само с резултата, но малките реалистични задачи правят напредъка видим: завършен текст, разходка, научено умение или отложен разговор. Така увереността стъпва на конкретен опит. Оставят място и за почивка и удоволствие – времето за музика, книга, разходка или среща с приятел не трябва веднага да се запълва с нова задача. Устойчивата грижа за себе си се изгражда чрез малки положителни действия в ежедневието, а не чрез редки крайни промени.

Накрая, здравото самоуважение включва признаване на собствените граници. Ако ниската самооценка, силната самокритичност или тревожността се задържат и пречат на ежедневието, разговорът с психолог или друг квалифициран специалист е разумна стъпка. Терапиите, основани на състраданието, показват възможен положителен ефект върху самоуважението, макар изследванията по темата да са ограничени и разнородни. Тези навици не правят човека постоянно уверен или спокоен, но дават по-стабилна основа, когато се появят съмнение, умора или разочарование.