Ново изследване на учени от Университета в Хирошима разглежда как самотата се отразява на начина, по който мозъкът обработва сигналите от собственото тяло. В проучването участват 39 здрави студенти на възраст между 18 и 25 години. Те попълват въпросници за самота, социална изолация, депресивни симптоми и възприемане на телесните усещания, докато мозъчната и сърдечната им дейност се регистрират чрез ЕЕГ и ЕКГ.

Учените установяват, че самотата не е свързана с по-слаба способност за разпознаване на сърдечния ритъм. Хората с по-високи нива на самота се справят също толкова добре, колкото останалите, в задачи за броене на ударите на сърцето и синхронизиране с външни звуци. Разликата се появява в емоционалната оценка на телесните сигнали: по-самотните участници съобщават за по-ниско доверие в тялото си, по-слабо усещане за саморегулация и по-голям дискомфорт от телесни усещания.

Електроенцефалографията показва още, че при по-самотните хора т.нар. потенциал, свързан със сърдечния ритъм (heartbeat-evoked potential), е по-слабо изразен във фронталните области на мозъка, особено в левия дорсолатерален префронтален кортекс – зона, участваща в когнитивния контрол и регулирането на емоциите. Този ефект остава значим и след отчитане на възраст, пол и депресивни симптоми.

Авторите тълкуват резултатите в контекста на хипотезата за социална свръхбдителност – продължителното усещане за липса на сигурни социални връзки може да държи тялото в повишена готовност за стрес, което прави телесните реакции по-негативни и затруднява емоционалната регулация. Те подчертават, че самотата е глобален здравен проблем: според СЗО около 15,8% от възрастните в света изпитват самота, а сред юношите делът достига 21%. Самотата се свързва с повишен риск от сърдечносъдови заболявания, диабет, депресия и преждевременна смърт.

Проучването обаче има ограничения – то е малко, наблюдателно и включва предимно млади здрави хора, без тежка социална изолация. Поради това не може да се определи дали самотата променя мозъчната обработка на телесните сигнали или обратно. Учените планират по-мащабни изследвания, за да проверят дали тези мозъчно-сърдечни характеристики могат да предсказват уязвимост към самота при житейски преходи като започване на университет или загуба на близки контакти.