След изборите в Саксония-Анхалт „Алтернатива за Германия“ (AfD) вече не може да бъде разглеждана единствено като протестна сила. Партията получи 43,8% от гласовете и остана само на три места от абсолютно мнозинство в регионалния парламент. Евродепутатът Томаш Фрьолих заявява, че това е ясен мандат за управление и че Източна Германия е готова за промяна, а Саксония-Анхалт е само началото.

Според Фрьолих колегите в Саксония-Анхалт имат ясни цели и са избрани именно заради тях. Той определя Улрих Зигмунд като може би най-ефективния комуникатор сред германските политици и изразява увереност, че AfD рано или късно ще поеме управление във федералните провинции в Източна Германия.

По повод острите реакции на федералния канцлер Фридрих Мерц, който обвини AfD, че чрез политика на „ремиграция“ се стреми към „етническо прочистване“, Фрьолих отговаря, че канцлерът е склонен към емоционални изблици и се поддава на лява морална паника. Според него ремиграцията в рамките на закона означава депортиране на чужденци, задължени да напуснат страната – престъпници, хора без необходимия статут, незаконно влезли, както и отнемане на гражданство, придобито чрез измама. Той смята, че приравняването на правните инструменти на правовата държава с насилствено прогонване е ляворадикална реторика.

Фрьолих коментира и позицията на Мерц, че не вижда смисъл от забрана на AfD и че партията трябва да бъде победена политически. Според него канцлерът знае, че процедура за забрана на партия с най-висока обществена подкрепа няма как да успее. На Изток AfD е категорично най-популярната партия, а една трета от германците биха гласували за нея. Той твърди, че политическите цели на AfD не противоречат на Конституцията и не са екстремистки, а политиката на бойкот от другите партии само е допринесла за популярността ѝ.

Като причини за резултата в Саксония-Анхалт Фрьолих посочва миграционната политика, икономическата криза, високите цени, войната в Украйна и недоверието към правителството на Мерц. Той говори за многопластов упадък на Германия, остаряла форма на глобално управление и откъснат от реалността градски елитизъм. Според него източногерманците не са видели много от обещанието на Прехода и затова са готови за промяна. Саксония-Анхалт е регион със слаба икономическа структура, а свръхрегулацията, данъчното бреме, деиндустриализацията и липсата на иновации водят до социални последици. За AfD са гласували работници, служители и предприемачи, които създават стойност, но се страхуват от социално пропадане.

По темата за ЕС, еврото и Шенгенското пространство Фрьолих заявява, че самостоятелните действия на националните държави през XXI век са илюзорни. Германия е сърцето на Европа и не може без съседите си, нито икономически, нито по сигурност. Мястото ѝ е в европейска общност, а ЕС може да бъде полезен, ако се занимава с важните за съюзите въпроси. Той иска Европейски съюз отдясно, а не самостоятелни действия на Германия извън европейските институции.

Относно миграцията Фрьолих настоява, че линията на AfD е ясна и съобразена със закона: чужденците, задължени да напуснат, трябва да си тръгнат. Това се отнася до близо един милион сирийци, а рано или късно и до 1,3 милиона украинци, както и до престъпници и измамници с убежище. Той признава, че някои незаконни мигранти са полезни за икономиката, но смята, че смесването на трудова миграция с убежище или незаконна имиграция отслабва правовата държава и разрушава социокултурното единство. Ако икономиката зависи от незаконни мигранти, проблемът е в икономическата политика на правителството.

Фрьолих очаква AfD да постигне още успехи – в Берлин и Мекленбург-Предна Померания, а на следващите парламентарни избори да бъде най-силната политическа сила. Той отбелязва, че партията вече е над 30% в национален мащаб, а ХДС/ХСС е под 20%.

По отношение на Украйна той казва, че AfD би се стремяла към прекратяване на войната и намаляване на риска Германия да бъде въвлечена в нея. Според него е в интерес на Германия и Европа икономическите отношения с Русия да не останат завинаги невъзможни. Той настоява за деескалация и прекратяване на финансовите плащания към Киев, които са скъпи за Германия.