Руските ракети С-400 са по-трудни за своевременно засичане от „Искандер-М“, защото летят на по-ниска височина. Докато „Искандер“ достига връх на траекторията си на 40–50 км, С-400 летят на максимална височина 15–20 км в зависимост от типа. Това може да забави радарното им откриване до момент, когато ракетата вече е близо до целта.

САЩ могат да установяват изстрелването още в началния му етап чрез засичане на топлинното излъчване от космоса. За разлика от радарите, които откриват самия обект, този метод регистрира мощния топлинен източник при изстрелването.

Закъснелите предупреждения за ракетна заплаха са се случвали и преди, включително в периоди на добри отношения със САЩ. Квазибалистичните ракети рядко се свалят заради трудностите при засичането им.

Системата Patriot може да свали ракета, докато тя се приближава към целта, но ранното откриване е решаващо. Обсегът е 24 км, а при своевременно получена информация операторите могат да насочат радара към предполагаемата траектория и да изберат най-близката пускова установка в радиус от 10 км от командния пункт. Подготовката изисква време, дори когато става дума само за няколко секунди. Ако ракетата бъде засечена късно, времето за насочване, изстрелване и прехващане може да се окаже недостатъчно. Сателитните данни, получени непосредствено след изстрелването, увеличават възможностите за реакция. Като подход се посочва използването на две, три или дори четири ракети-прехващачи срещу една цел.

Засичането още при изстрелването е най-добрият вариант, тъй като осигурява повече време за подготовка на противоракетната отбрана. Това може да стане чрез сателити, а на по-късен етап – чрез радари. Радари в Киев могат да засекат ракети, идващи от райони като Брянска област. Френските радари Ground Master и германските системи Hensoldt, предоставени от партньори на Украйна, могат да откриват цели на разстояние до 250 км и да определят дали се движат с висока скорост.

„Искандер“ се засича по-лесно заради по-високата си траектория. Русия обаче понякога изстрелва тези ракети по по-нисък маршрут, което ограничава максималния им обсег. Според различни оценки той е около 360–370 км, въпреки че се срещат и оценки до 390 км.