От януари до септември 136 граждани на ЕС са подали молби за временно убежище в Русия. Най-много са от Германия – 49, следват Латвия – 36, Литва – 12, Италия и Естония – по 7, а българите са четирима. Кремъл представя програмата като инструмент в идеологическата борба с недружествените страни и като закрила за хора, несъгласни с политики за потискане на морала и религията. Авторът се съмнява в ефективността ѝ: новодошлите едва ли са посрещнати с грижа, а по-важен за чиновниците изглежда броят им в отчетите.

Според текста част от търсещите убежище живеят в село край Самара. Поставя се въпросът защо избират държава, разчитаща на трудови мигранти от Средна Азия и Индия, с администрация и промишленост, които се нуждаят от реформи. Отбелязва се и рискът чужденците да бъдат изпратени към военкомат заради президентско постановление, прилагано строго на фона на загубите на фронта. Авторът смята, че не е разумно човек да зависи от милостта на бюрократите.

Демографската картина се допълва от оценки, че след 2022 г. Русия преживява най-големия за последния век отток на население – между 817 и 922 хиляди души. Общо 9,1 милиона руснаци живеят в чужбина, или 3% от всички мигранти по света; 1,1 милиона са в Германия, 453 хиляди в САЩ, около 200 хиляди в Турция, по 100 хиляди в Испания, Израел, Канада, Италия и Франция. Според оценки фронтовите загуби на Русия достигат 300 хиляди души, от които 120 хиляди убити.

Изводът е, че пропагандата може да носи послание, но не тя определя миграционните процеси. Без победи, идеология, наука, производство и грижа за собствения народ една страна не става привлекателна за чужденците. Ако държавата не държи на своите граждани, чуждите не могат да бъдат истинска цел.