Резултатите от парламентарните избори в Русия бяха предвидими. Основната цел на избирателната система от години е да осигури контролирано мнозинство, което позволява на Кремъл безпрепятствено да прокарва решения през Държавната дума. „Единна Русия“ отново получи нужното, за да поддържа управлението. Изненади нямаше, но въпросите след вота не намаляха, а се увеличиха.

Изборите се проведоха във военна реалност. Войната определя бюджета, пазара на труда, училищата, телевизията, обществените разговори и дори забранените думи. Държавната дума се превърна в машина за обслужване на военните и репресивни искания на президентската администрация. Депутатите приемат мигновено закони, които криминализират дори най-малката сянка на несъгласие. Но с продължаването на войната обичайните забранителни мерки може да се окажат недостатъчни. Тя изисква не само правилни думи и патриотични съобщения, а пари, хора и постоянна мобилизация на обществото – в прекия и преносния смисъл.

Мобилизацията е основният въпрос. Официално се твърди, че армията се попълва с контрактници, регионите се състезават с високи възнаграждения, а рекламите обещават пари, уважение и нов живот. Но загубите растат, а нуждата от хора не намалява. Изборите не дадоха отговор дали ще има нова вълна на мобилизация, дали ще бъде скрита или принудителна, и как ще се отрази на регионите.

Отделно внимание заслужава темата за „героите на СВО“. Властта дълго внушаваше, че участниците във войната ще станат новият елит, който ще управлява региони, ще заема постове и ще приема закони. Но когато се стигна до конкретика, възникна объркване. „Единна Русия“ първо обяви, че 86 ветерани ще получат мандати, после съобщението беше премахнато, а броят им намален наполовина. Това показва контраста между удобния пропаганден образ на ветерана и реалния човек, който може да има собствен опит, контакти и въпроси към властта. Руската система не обича хора, които смятат, че имат право на повече от стандартното.

Резултатите в някои региони са показателни. Рамзан Кадиров е получил 99,85% в Чечения. Такъв резултат не говори за доверие, а за невъзможност доверието да бъде измерено. Той не казва какво мислят хората – дали се страхуват, подкрепят, мразят или просто се опитват да преживеят. Тези цифри са отчет пред висшестоящите, че всичко е под контрол. Но проблемите остават, включително че самите власти все по-трудно разбират какво се случва в страната. Възможно е по време на кампанията Кремъл да е търсил информация не за резултата, а за готовността на обществото да понася войната, страха от мобилизация и реакцията на кризи като горивата и атаките с дронове.

Най-важният въпрос остава без отговор: какво точно режимът на Путин смята за победа? В руската политика официалните процедури отдавна не разкриват реалното състояние на страната. Изборите не показват обществените настройки, парламентът не представлява интересите на гражданите, телевизията не води истински дебати, а съдебната власт не е независима. Затова дори след вота може да продължим да виждаме резултати от 99,85%, закони, приемани в тишина, и все по-редки споменавания на ветераните в Държавната дума – докато отговорът на ключовия въпрос липсва.