Парламентарните избори в Русия приключиха с очаквана победа за „Единна Русия“, но резултатът не дава надежден отговор на ключовия въпрос – каква е действителната обществена подкрепа за войната в Украйна. Вотът се проведе при силно ограничена политическа конкуренция: всички допуснати партии в голяма степен подкрепят курса на Кремъл, а единствената антивоенна формация „Яблоко“ бе отстранена, за да не събере протестен вот. За Владимир Путин основната цел бе да покаже контрол и мнозинство. Като измерител на подкрепата бе използвана избирателната активност, която достигна почти 60%. Официално „Единна Русия“ получи 57% и конституционно мнозинство в Държавната дума, но независим математически анализ, отчитащ аномалии в съседни секции, сочи реална подкрепа от около 34%. Има и видими манипулации в края на броенето. Въпреки това изборите не решават политическия курс на Русия и няма да променят стратегията на армията на фронта.

Руският натиск по фронтовата линия ще продължи със същата сила. Няма скрити военни резерви, които Москва да пази заради изборите. Путин не търси преговори, защото смята, че е в по-силна позиция. Официална нова масова мобилизация е малко вероятна заради негативната реакция в обществото и ограничената полза от неподготвени войници. Вместо това армията ще се попълва чрез парични стимули, привличане на затворници и маргинализирани групи, административен и психологически натиск върху младежи от провинцията, както и чрез чуждестранни работници, наскоро получили руско гражданство. Възможна е и помощ от Северна Корея под формата на севернокорейски войници.

По темата за евентуално енергийно примирие ситуацията е показателна. Американският президент Доналд Тръмп обяви, че Москва и Киев са се договорили за енергийно примирие с американско посредничество, но това се оказа пожелателно мислене. Украйна подкрепя подобно примирие, САЩ го предлагат, а Русия го отхвърля. Кремъл настоява за генерално споразумение за бъдещето на Украйна, окупираните територии и европейската сигурност. По същество Москва казва, че не иска примирие, защото смята, че ще победи.

На фронта войната отдавна е позиционна. Линията минава през Запорожка, Донецка и Харковска област и се променя незначително. През пролетта и лятото руснаците имаха повече успехи, но наскоро украинците контраатакуваха успешно в Донецка област и ограничиха руското напредване. Между позициите има мъртва зона, прострелвана от дронове; колкото по-усъвършенствани стават дроновете, толкова по-широка е тя. Танковете и авиацията вече не са господари на полесражението – решаващи са дроновете и операторите им.

Украинските удари с дронове дълбоко в Русия се засилват. Имаше атака срещу енергийни обекти в Нови Уренгой в Ямало-Ненецкия автономен окръг, на 2800 км от границата с Украйна. Русия е огромна и не може надеждно да защити всички стратегически обекти. Украинците са поразили почти всички нефтени рафинерии в европейската част на Русия и са предизвикали дефицит на бензин и дизел. Удари са нанесени и по логистични бази на големи търговски компании. Това не променя фронта, но нанася щети на икономиката, бюджета и засилва тревожността сред руснаците.

Русия има значителни ресурси и може да продължава войната още години. Тя разполага с натрупани приходи от износ на нефт, ниска държавна задлъжнялост и неизползвани финансови резерви. Голям резерв са и спестяванията на руснаците в банките, които при определени условия могат да бъдат замразени. Жизненият стандарт ще пада, но това едва ли ще промени целите на Путин. Човешкият ресурс също е в полза на Русия – населението е около пет пъти по-голямо от това на Украйна, а маргинализираните групи са по-склонни да участват във войната.

Извън Русия малцина вярват, че изборният резултат отразява обществената подкрепа за войната. Ограничаването на конкуренцията до прокремълски партии не позволява дълбоки изводи за настроенията. По-голямата част от руснаците са политически пасивни – не са ентусиазирани от войната, но нямат намерение да протестират или да свалят властта. Истинската опозиция е в затвора, в чужбина или е била физически ликвидирана.

В близките месеци не се очаква голяма руска офанзива или преминаване към преговори. Остава продължителна война на изтощение. Промяна би бил сериозен пробив и окупиране на цялата Донецка област, но до края на зимата това е малко вероятно. По-драматични събития може да има в тила: Украйна е без ракети-прехващачи „Пейтриът“ срещу руските балистични ракети и няма надеждно евтино противодействие срещу дроновете „Геран-4“ и „Геран-5“. Русия разрушава енергийна инфраструктура, търговски логистични центрове и железопътни обекти, включително локомотиви. Зимата ще е тежка, но едва ли ще пречупи духа на украинците.