На 18–20 септември 2026 г. в Русия ще се проведат избори за деветата Държавна дума. Организацията им още преди вота предизвика критики от международни организации и държави, които обявиха, че няма да признаят резултатите. За трети пореден път Русия не покани мисията за наблюдение на ОССЕ/БДИПЧ. От Парламентарната асамблея на ОССЕ определиха отказа като сериозно нарушение на поети ангажименти и част от тревожна тенденция на пренебрегване на прозрачността, демократичната отчетност и върховенството на закона.

След предишните парламентарни избори властите затегнаха допълнително политическото участие: лица, определени като „чуждестранни агенти“, не могат да се кандидатират, финансирането на кампании е ограничено, а правата за назначаване на кандидати и партии са стеснени. Тези мерки допълват дългогодишните ограничения върху свободата на събрания, сдружаване, изразяване и медии, както и преследването на политически опоненти, независими журналисти и граждански активисти. Независимото гражданско наблюдение също е отслабено, включително чрез натиск върху движението „Голос“, довел до разпускането му.

Ключова характеристика ще бъде дистанционното електронно гласуване в 33 региона, обхващащо потенциално около 48,4 млн. избиратели. Тридневното гласуване, мащабното е-гласуване и липсата на мисия на ОССЕ/БДИПЧ ограничават възможностите за независима външна проверка на резултатите и на значителна част от процедурите.

ОССЕ/БДИПЧ и ПА на ОССЕ осъдиха и решението на Русия да организира гласуване във временно окупираните територии на Украйна – Крим, Севастопол и части от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, където е в сила военно положение. Според международното право такива „избори“ нямат правна сила и нарушават суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Руската Централна избирателна комисия незаконно сформира 11 едномандатни района в окупираните територии. Тъй като 225 от 450 депутати се избират по федерални партийни листи, гласовете от тези територии влияят върху разпределението на половината парламентарни места и засягат формирането на Държавната дума като цяло.

Гласуването се организира с участието на военни и сили за сигурност, което прави невъзможна независима проверка на доброволното участие, свободата на политически избор и точността на резултатите. Според критиците целта е да се създаде илюзия за висока активност, като се вербуват местни пенсионери – класическа манипулативна техника.

Наличието на десет партии в бюлетината не означава истинска конкуренция. При управлението на Владимир Путин голяма част от несистемната опозиция е забранена, експулсирана или лишена от право да участва в избори. Бариерите са особено високи за политици, открито противопоставящи се на войната в Украйна. Показателен е случаят с „Яблоко“: на 10 август Върховният съд анулира регистрацията на федералната ѝ листа по дело на партия „Родина“. Така ограниченията вече засягат и легална системна опозиция, ако тя дава възможност за антивоенен протест.

До лятото на 2026 г. десетки представители на партии са били възпрепятствани да участват, 58 политици – глобени, 13 – обвиняеми по наказателни дела, а десет – определени като „чуждестранни агенти“. Това сочи превантивно управление на политическата конкуренция: целта не е непременно да се елиминира всяка алтернативна партия, а да се попречи на субекти, които биха могли да консолидират протестен или антивоенен електорат.

Ключови позиции в регионалните листи на „Единна Русия“ се заемат от губернатори, кметове и държавни служители, което дава на управляващите административни, кадрови и информационни предимства. Според данни на наблюдатели в навечерието на изборите регионалните администрации са били ориентирани към активност от около 50% и подкрепа за „Единна Русия“ от 55% от гласовете, макар конкретните цели да варират.

Така основните параметри на политическата конкуренция са определени още преди началото на гласуването. Продължителното елиминиране на несистемната опозиция, ограниченията върху антивоенната дейност, административният ресурс и информационното предимство на „Единна Русия“ ограничават възможността избирателите да влияят върху състава на бъдещата Дума. Тридневното гласуване, масовото електронно гласуване, намаленото независимо наблюдение и отсъствието на ОССЕ/БДИПЧ означават, че значителна част от ключовите процедури се контролират само от руски държавни агенции. Затова основният проблем не е само в евентуални нарушения, а в невъзможността крайните резултати да бъдат независимо потвърдени. Изборите не могат да бъдат оценени като напълно конкурентни и проверени.