Предстоящите президентски избори в България през октомври 2026 г. може да се превърнат не просто в политическо състезание, а в оперативна цел на руски хибридни операции. Заплахата не се изчерпва с дезинформация. Тя включва кибератаки, саботажи, провокации, инциденти в страната и в Черно море, атаки срещу критична инфраструктура – всичко, което може да предизвика страх и да се превърне в политическа емоция.

Руската хибридна война не цели толкова да спечели избори по традиционния начин, колкото да промени средата, в която хората гласуват. Тя произвежда страх, хаос и усещане, че държавата не може да защити гражданите си. Така се внушава, че подкрепата за Украйна е опасна и че единственият изход е „мирът“ – руският мир. Избирателят се поставя пред капана „или мир, или война“, а Москва печели, като плаши, докато Йотова и Радев се представят като силите на мира.

Европейските институции вече определят руските хибридни кампании като насочени към подкопаване на демокрацията и изборния процес. Европейският парламент описва целите им още по-точно: дестабилизация, разделение и отслабване на демократичните институции и отбранителната готовност. Затова изборите в България не бива да се разглеждат само като състезание между кандидати. Ако в седмиците преди вота страната бъде подложена на серия от атаки или провокации, всяка сама по себе си привидно отделен инцидент, но всички заедно произвеждащи една и съща политическа емоция, ще трябва да се зададе въпросът: кой печели от страха?

Не е необходимо Москва да се изказва в полза на Йотова, Кремъл да контролира кампанията ѝ или да има пряка координация. Достатъчно е да създаде среда, в която нейното послание за „мир“ изглежда единственото спасение от произведената опасност. Така се провокира инстинкт към снишение и колянопреклонение – или целуване на ръка на Царя в Кремъл. Йотова е добра в това.

Затова президентските избори са избор и за това дали България ще запази способността си сама да определя какво е заплаха и как да се защитава. Ако Москва успее да наложи дихотомията „война или мир“ още преди да сме обсъдили какво означават сигурност, възпиране и съюзна солидарност, половината битка вече ще е спечелена. После идва вторият етап: политическа консолидация около „мира“. Тогава вече не става дума само за личността на президента, а за промяна в обществените нагласи, които да позволяват решения, потвърждаващи досегашната геополитическа ориентация.

Йотова казва, че е от коалицията на мира, без да казва, че освен нея там няма никой. Една уплашена България е много по-лесна за манипулации със страхове. Тази заплаха се спуска от най-високо място – от президента и премиера, които не свикват КСНС, а разчитат сами да формулират какво е заплаха и какво е национален интерес. Проблемът е, че за оптимални решения в тази ключова сфера е нужен баланс и коректив, който да дава друго мнение освен това на Радев и Йотова.

Руската операция работи по утвърдена схема: първо страх, който се усилва и представя като загриженост от президент и премиер; после разделение – те са миролюбци, ние военнолюбци; после „мир“ – руски мир – като единствен изход; и накрая политическо решение, което изглежда като свободен избор, но е взето в среда, предварително променена отвън.

Затова президентските избори през октомври 2026 г. не са просто поредните избори. Те са тест дали България ще остане способна да взема самостоятелни решения в най-турбулентната европейска среда от десетилетия. Ситуацията ще ескалира по-нататък – няма съмнение. Русия губи глобалния си статут и това е тектонично развитие. В хода на този геополитически земетръс Путин ще нанесе максимални щети на всеки, който е близо до него – най-вече на своя народ, но и на симпатизиращите му политици. Затова не можем да си позволим на върха на държавата да няма коректив. Най-опасният сценарий е Русия да продължи да превръща 19 процента реално влияние в 50 процента реална власт. Всички проевропейски сили и техните лидери трябва да осъзнаят, че ги сваряват бавно, по отделно.