На 14 септември 2026 г. се навършват 109 години от официалното ликвидиране на Руската империя и провъзгласяването на Руската република. Временното правителство приема специален държавен декрет, подписан от министър-председателя Александър Керенски и министъра на правосъдието Александър Зарудни. Така юридически приключва тривековното самодържавие на династията Романови – само месеци след като Февруарската революция принуждава последния руски монарх Николай II да абдикира.

Решението не е резултат от дълго планиран ход, а по-скоро авариен опит на Керенски да овладее тоталния хаос. Между март и септември 1917 г. страната живее в крехко и разрушително двувластие: официалното Временно правителство съществува паралелно с мощна мрежа от Съвети на работническите и войнишките депутати, контролирани от леви радикали. В края на август главнокомандващият руската армия генерал Лавър Корнилов организира неуспешен военен преврат, целящ военна диктатура и разгром на левите организации.

След потушаването на Корниловския метеж Временното правителство губи последните си позиции сред десните кръгове, а влиянието на болшевиките нараства лавинообразно. За да стабилизира властта си и да успокои левите маси, Керенски изпреварва свикването на Всеросийското учредително събрание и еднолично обявява републиката.

Новата държава обаче се ражда в политическа и икономическа агония. Керенски и коалиционният му кабинет отказват да изведат Русия от Първата световна война и настояват военните действия да продължат до „победен край“ с Антантата. Това води до невиждана инфлация, глад в големите градове и масово дезертьорство на фронта. Обещанията на Владимир Ленин и Болшевишката партия за „Мир, хляб и земя“ намират плодородна почва сред изтощеното население.

Руската република просъществува едва седем седмици. В нощта на 7 ноември (25 октомври по стар стил) 1917 г. Октомврийската революция сваля кабинета на Керенски и поставя началото на кървавата Гражданска война.