Само осем месеца преди президентските избори във Франция се забелязва активизиране на руските операции за намеса, насочени срещу кандидати, макар че те все още имат слаб обществен отзвук. В рамките на кратък период проруски мрежи набелязаха трима официални или потенциални претенденти за Елисейския дворец – Едуар Филип, Рафаел Глюксман и Габриел Атал.

При атаките се използват фалшиви уебсайтове, документи, видеозаписи, както и публикации от неидентифицирани профили, имитиращи визуалната идентичност на известни френски медии. Въпреки че кампаниите имат ограничено разпространение, френските власти ги разглеждат като предвестници на по-сериозна намеса с приближаването на вота.

Една от операциите включваше фалшиво разкритие, че журналистката Леа Саламе се опитва да подкупи медии, за да представят благоприятно партньора ѝ Рафаел Глюксман. Той бе уведомен от държавните служби, че е станал жертва на групата „Сторм-1516“, ръководена от руското военно разузнаване. Глюксман, известен критик на Кремъл, определи атаката като предвестник на масирана намеса в кампанията през 2027 г., а съдебните власти започнаха разследване.

След това дойде ред на Габриел Атал. Той стана обект на кампания, в която бяха използвани фалшиви репортажи и първи страници, имитиращи различни френски медии, като в тях се твърдеше, че Атал страда от болестта на Паркинсон. Операцията бе засечена от френската служба „Вижином“, която я приписа с висока степен на увереност на проруската мрежа „Матрьошка“. Службата препоръча на кандидатите да не коментират подобно съдържание, за да не му придават публичност, но Атал свика спешна пресконференция и предупреди, че ако не се вземат мерки, изборите може да бъдат опорочени. Той обвини Русия, че иска да открадне вота.

Правителството отговори със законопроект за противодействие на дезинформацията, който предвижда по-тежки наказания – до три години затвор и глоба до 45 000 евро, а при намеса в услуга на чужда сила – до шест години. Част от левицата обаче поиска по-строги мерки срещу платформи като „ТикТок“ и „Екс“. Марин Тондьолие предложи временно спиране на достъпа до някои социални мрежи по време на кампанията при доказана намеса, което предизвика остра реакция от Илон Мъск.

Темата е деликатна за крайнодясната партия „Национален сбор“ заради минали връзки с Русия, но сегашното ѝ ръководство я определя като заплаха. Някои представители на партията смятат, че руската намеса е неефективна и се преувеличава, докато други чужди намеси остават незабелязани.

Експерти отбелязват, че въздействието на подобни кампании върху избора на гласоподавателите е трудно да се определи. С развитието на изкуствения интелект става все по-трудно да се проверява автентичността на съдържанието, а за хората – да различават истината от лъжата.