Руската военновременна икономика преживява тежък структурен разпад, причинен от засилените украински атаки с дронове срещу критична инфраструктура в тила. Тези удари целят не само физическо унищожение, но и разрушаване на чувството за сигурност сред руското население.
Атаките срещу петролни рафинерии и логистични обекти вече предизвикаха сериозен недостиг на гориво на вътрешния пазар и доведоха до 30% спад на руския фондов пазар. Междувременно ЕС прие 21-вия пакет от санкции, който удря банковия сектор, като забранява трансакции с още 33 руски банки, с което общият брой на санкционираните надхвърля 100. За първи път Брюксел въвежда механизъм за блокиране на криптоплатформи в трети страни, използвани за заобикаляне на санкциите.
Финансовите резерви на Русия бързо намаляват. Свободните ликвидни активи във Фонда за национално благосъстояние паднаха от 6.5% от БВП преди войната до едва 1.8% в края на пролетта на 2026 г., което ограничава фискалните възможности на Кремъл. Бюджетният дефицит за първото тримесечие на 2026 г. вече надхвърли целта за цялата година. Освен това ЕС реши да замрази за още 12 месеца тавана на цената на руския петрол на 44 долара за барел, спирайки автоматичното повишение до 58 долара, което лишава Москва от очаквани 3.5 милиарда долара.
Разходите за отбрана и сигурност продължават да растат, достигайки почти 46% от бюджета. Това създава остро разделение: докато военният сектор се разраства изкуствено, гражданската икономика, пазарът на труда и обществените услуги страдат от висока инфлация и рекорден недостиг на работна ръка.