Колкото по-пряко България е засегната от руската агресия в Украйна, толкова по-упорито управляващите избягват да назоват агресора. Вместо ясен отговор се чуват формули за мир чрез дипломация, които все по-малко прикриват отказа да се посочи Русия. Междувременно руски удари потопяват търговски кораби все по-близо до българския бряг.

На 6 октомври на 130 км от Бяла потъва корабът Алфа Ватан с десетима моряци, а екипажът на Ейбъл е спасен. Седмица по-късно на 31 км от Крапец и Бяла потъва HS Dignity, като оцеляват едва петима от 16 души, а Chelsea-3 е ударен и опожарен, но екипажът му е спасен. Никой държавник не изразява съчувствие към близките на загиналите 21 моряци, някои на 19-20 години. Официално те са безследно изчезнали. Съболезнования изказват еврокомисарката Марта Кос и германското външно министерство, но не и българската власт. Българските моряци спасяват много животи, а загиналите са невинни жертви на войната.

Отказът да се назове агресорът идва от премиера, министрите, управляващото мнозинство и президента. Дори формулата, че войната се води от Русия срещу Украйна, избягва думата агресор. Причината е и политическа – истината не се харесва на част от избирателите. При първите атакувани кораби се твърди, че не е ясно чии са дроновете, дори се говори за равен шанс да са украински или руски, макар службите да са признали руския произход. При следващите кораби се стига до полупризнание, че атаката е в полза на Русия, а военният министър казва, че Украйна не би атакувала свои кораби. Въпреки това няма твърда реакция.

Премиерът привиква руската посланичка, но вместо да я нахока или изгони, ѝ обяснява, че няма доказателства кой е виновникът. Тя отговаря, че не знае нищо, и допуска трета страна. В затвореното Черно море, което делят шест държави, ако не са Русия и Украйна, остават Грузия, Румъния и Турция. На 5 октомври в румънската икономическа зона потъва турски товарен кораб, а Грузия е далеч, с проруско управление и без данни за други дронове освен въздушни.

Управляващите отказват консултации по чл. 4 от Договора за НАТО, защото след него следвал чл. 5. Но чл. 4 е именно предпазителят – консултации, за да не се стига веднага до чл. 5. Полша и Естония го задействаха заради нарушение на въздушното им пространство. Военният министър обещава още две безпилотни системи за наблюдение на Черноморието и усилване на противовъздушната отбрана, но признава, че няма системи, които да наблюдават дронове на 130 км навътре в морето. Президентът иска разследване с партньорски служби и сезиране на Съвета за сигурност на ООН, макар Русия да може да наложи вето.

Президентът предлага три сценария за мир. Първият е политика на малките стъпки с енергийно примирие, което се проваля часове след обявяването му. Вторият е примирие по европейско предложение, изработено с Украйна и Русия, което е безсмислено, защото Украйна иска спиране на огъня като условие за мир, а Русия иска бойни действия и безкрайни преговори. Третият е цялостно мирно споразумение с всички претенции на масата и отчитане на Минските споразумения и Нормандския формат, но наследството от тях липсва. Тези сценарии изглеждат по-скоро като пожелания.

Отхвърлянето на мира чрез сила, при който Русия да бъде принудена да преговаря, следва от отказа да се отговори кой е агресорът. Това е въпросът за справедливата война и справедливия мир. Справедлива е войната за защитаващия се, а ако устои, може да получи справедлив мир. Несправедливият мир е капитулация пред агресора. За агресора въпросът е за успешна война, а мирът е завършек на постигнатите цели. Затова, когато управляващите говорят за мир, без да назовават агресора, те не говорят за справедлив мир, а за мир на завоевателя. Остава въпросът дали избирателите им ще променят мнението си, ако България продължи да бъде третирана от Русия не само като вражеска, но и като жертва. На 14 октомври 1915 г. руски кораби бомбардират Варна – напомняне, че историята има значение.