Русия е първа в списъка, но не е сама

Русия е най-враждебно настроената към европейците държава и тази, която извършва най-много външни намеси. Тя обаче не е единствената. Това заявява Натали Лоазо, която ръководи специалната комисия на Европейския парламент за защита на демокрацията от чуждестранна намеса и хибридни заплахи.

По думите ѝ колкото по-слабо реагира Европа, толкова повече противникът възприема това като знак за слабост. Целта обаче не е ескалация с държави, чиито практики се различават от европейските. Първата стъпка е изобличаването — да стане видимо, че редица теми, спорове и полемики се създават или използват от сили, които искат да убедят гражданите, че демокрацията не работи.

Франция разполага със службата Viginum, която предупреждава за чуждестранни дигитални манипулации. Лоазо обаче предупреждава, че не бива да се реагира на всяка отделна атака: ако даден опит е неефективен, най-добре е да му се позволи сам да се провали.

Добро обещание без изпълнение

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща създаването на Център за демократична устойчивост, който да позволи обмен на добри практики и взаимно обучение между държавите. Лоазо определя идеята като много добра и обещанието като важно, но изразява силно раздразнение, че на практика зад него още почти няма нищо — дори директорът на центъра не е назначен.

Като добър пример тя посочва Молдова. Европейската подкрепа там е включвала засилване на киберсигурността на изборната инфраструктура и изпращане на експерти по чужди намеси. Но и самото молдовско правителство е успяло да убеди обществото да се противопостави — при съотношение на силите като битката между Давид и Голиат. Днес, по думите на Лоазо, Европа има повече да се учи от Молдова, отколкото да ѝ дава уроци.

Същото важи и за Армения, където европейска мисия за наблюдение на изборите е работила при руски икономически натиск и шантаж. Въпреки това арменските власти са провели безупречно организирани избори.

Крайните партии гласуват "против"

Лоазо обръща внимание на последователната позиция на крайнодясната и крайно лявата: при избора ѝ за ръководител на специалната комисия и при двете удължавания на мандата ѝ те са гласували против. Против са гласували и при приемането на доклада на комисията с голямо мнозинство в пленарната зала на Европейския парламент.

Изводът според нея е, че тези партии смятат, че няма нужда да се воюва с външните намеси, защото намесите работят в тяхна полза. Тя допълва, че никога не е виждала намеса, насочена срещу крайната десница, а напротив — години наред вижда намеси в нейна подкрепа, идващи от Русия и от движението MAGA. Затова за крайната десница е удобно да не се хвърля светлина върху чуждата намеса. Особено противоречиво звучи самоопределянето ѝ като "Патриоти за Европа", след като се възползва от външна намеса.

По отношение на Франция Лоазо припомня, че трима основни кандидати за президентските избори догодина — бившите премиери Едуар Филип и Габриел Атал, както и евродепутатът Рафаел Глюксман — вече са били мишена на хибридни атаки, разследвани от прокуратурата, които според службите идват от Русия.

Макрон, Филип и ядрената доктрина

Лоазо е активен участник в кандидатпрезидентската кампания на Едуар Филип. Тя отбелязва, че той непрекъснато е обект на руска дезинформация, но екипът му не говори постоянно за това.

По въпроса за европейската сигурност тя е категорична: когато Еманюел Макрон обнови френската ядрена доктрина, Едуар Филип веднага заяви пълната си подкрепа и не би променил нищо в тази посока. Той не смята сегашното състояние на Европейския съюз за задоволително и вижда много неща за подобряване, но не е и от онези, които предлагат всичко да бъде разрушено.

"Катастрофа за цяла Европа"

Ако Франция или Германия поемат по пътя на крайна партия, Европейският съюз много бързо няма да съществува в сегашния си вид. Лоазо определя подобен развой като катастрофа за цяла Европа.

Думи без действия

Основната ѝ критика е разминаването между думи и действия. Думите често са правилни и създават очаквания, но без последващи действия тези очаквания се разочароват. Така мнозина европейци стигат до извода, че Европа не прави това, за което говори, а противниците — че зад речите стои слабост.

Според нея Европа трябва да бъде убедителна, спокойна и решителна пред хибридната война, която се води срещу европейците. Осуетеният атентат в Лайпциг е пример: той не е успял, но си остава терористична атака срещу европейска държава. Не трябва да се допуска ескалация, но и не бива противникът да ескалира безнаказано.

Какъв да е отговорът

Като конкретни стъпки Лоазо изброява: пълно прилагане на санкциите срещу Русия; пълноценно участие на Германия в борбата срещу руския "сенчест флот"; край на практиката във Франция да има повече руски туристи от всякога; по-голяма помощ за Украйна, чиито нужди се оказват по-големи от очакваното; използване на замразените руски активи, които един ден така или иначе ще бъдат дължими на Украйна като военни репарации.

Всичко това не е ескалация, а сигнал към Русия, че нейният интерес е да прекрати войната в Украйна и да спре провокациите в Европа. Именно това, заключава Лоазо, приближава мира.