Русия засилва саботажната си дейност, кибератаките и други форми на хибридна агресия в Европа, целейки да подкопае подкрепата за Украйна. Това заявиха европейски политици по време на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН, като същевременно отхвърлиха опасенията, че Москва е способна на пряко нападение срещу НАТО.

Според представители на държави от източния фланг на алианса Москва все по-често изпраща дронове във въздушното пространство на други държави, осъществява кибератаки, саботажи и тайни операции. Целта е да сее страх, да изпитва решимостта на Запада и да отслабва подкрепата за Киев.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас заяви, че Европа е изправена пред бързо разрастване на саботажни атаки и нарушения на въздушното пространство. По думите ѝ Москва се опитва да сплаши Европа, за да я накара да ограничи подкрепата си за Украйна. Според нея Русия изглежда готова да поема по-големи рискове, а отговорът трябва да бъде засилване на натиска чрез по-строги санкции, включително срещу „сенчестия флот“ и военнопромишления комплекс. Калас изтъкна, че икономиката е една от най-слабите страни на Русия и натискът върху нея трябва да се увеличи, за да се спре войната.

Полският външен министър Радослав Шикорски каза, че дейността на Русия вече не е просто заплаха, а реални атаки – палежи, експлозии, навлизания на дронове и случай, който Варшава определя като умишлено насочване на крилата ракета в полското въздушно пространство. Оперативното командване на полската армия съобщи, че руски военен хеликоптер Ми-8 е навлязъл за кратко във въздушното пространство на страната от руския ексклав Калининград. Шикорски отбеляза, че полските изтребители Ф-16 се вдигат по тревога почти всеки ден.

Румънският външен министър Оана Цою заяви, че Букурещ е регистрирал над 100 случая на навлизане на дронове или падане на отломки на територията си, докато Русия е засилвала атаките си срещу украинската инфраструктура близо до река Дунав и Черно море. По думите ѝ няма данни Румъния да е пряка мишена, но това не променя отговорността на Русия за създавания риск.

Въпреки инцидентите министрите направиха разграничение между скритата кампания на Русия и вероятността от пряка атака срещу територията на НАТО. Естонският външен министър Маргус Цахкна заяви, че вдигането на тревога с прогнози за предстоящо руско нападение срещу алианса е неоснователно. Според него не се виждат признаци Русия да е способна или дори да се подготвя за активна военна агресия срещу НАТО или европейските държави, тъй като Москва не разполага с необходимия капацитет, докато силите ѝ са ангажирани в Украйна. Цахкна смята, че кампанията на Москва е насочена главно към всяване на страх и разделение в западните общества. Основното послание според него е Путин да не бъде оставян да играе със страха от ескалация.

Литовският външен министър Кестутис Будрис заяви, че разузнавателните данни на съюзниците сочат опасност от опит на Русия да засили натиска върху страните от НАТО чрез атаки срещу стратегическа инфраструктура и други форми на хибридни действия. Той предупреди, че Русия ще използва студа като оръжие, и призова европейските държави да окажат повече подкрепа на Киев, като отбеляза, че помощта от отделните страни в ЕС остава неравномерна.