Голотата на властта и потъващите кораби

В Черно море, все по-близо до българския бряг, потъват търговски кораби. На 6 октомври на 130 км от Бяла потъва „Алфа Ватан“ с десет моряци, а екипажът на „Ейбъл“ е спасен. Седмица по-късно на 31 км от Крапец и Бяла потъва „HS Dignity“, като са спасени само петима от 16-членния екипаж, а „Chelsea-3“ е ударен и опожарен, но 15-членният му екипаж е спасен.

Никой български държавник не изрази съчувствие към близките на загиналите 21 моряци, някои едва на 19-20 години – официално те се водят безследно изчезнали. За разлика от еврокомисарката Марта Кос и германското външно министерство, които изказаха съболезнования. Българските цивилни и военни моряци спасиха много животи, но загиналите са невинни жертви на войната.

Проблемът започва с упорития отказ да се назове агресорът – от премиера, министрите, управляващото мнозинство и президента. Едва в последно интервю се появява формулировка, която прикрива думата „агресор“: войната се води от Русия срещу Украйна.

Истината е неудобна за част от избирателите. При първите атакувани кораби се казва, че не е ясно чии са дроновете – украински или руски, макар службите според опозицията да са признали, че са руски. При вторите кораби се отронва полупризнание, че атаката е в полза на Русия, а военният министър казва, че не е логично Украйна да атакува свои кораби. Но окончателна яснота и твърда реакция липсват.

Премиерът привиква руската посланичка, но вместо да я нахока или изгони, ѝ обяснява, че няма доказателства кой е виновникът. Тя отговаря, че нищо не знае, но можело и трета страна да е виновна. В затвореното Черно море, което делят шест страни, остават Грузия, Румъния или Турция – при това на 5 октомври в румънската изключителна икономическа зона потъва турски товарен кораб, а Грузия е далеч и с проруско управление.

Управляващите отказват консултации по чл. 4 от Договора за НАТО, защото според военния министър след чл. 4 следвал чл. 5. Но чл. 4 е именно предпазителят, който позволява консултации, преди да се стигне до чл. 5. Полша и Естония го задействаха след нарушение на въздушното им пространство.

Военният министър обявява още две безпилотни системи за наблюдение на Черноморието и усилване на противовъздушната отбрана, но признава, че няма системи, които да наблюдават дронове на 130 км навътре в морето. Президентът иска разследване на ударите с партньорски служби и сезиране на Съвета за сигурност на ООН, макар Русия като постоянен член да може да наложи вето.

В битката за мир президентът атакува ЕС, че година и половина не предлага конкретен план. ЕС междувременно говори за примирие като условие за преговори, гарантирано от „Коалиция на желаещите“ от 35 държави, от която България излезе. Президентът се кълне, че нито един български войник няма да отиде в Украйна, макар повечето от желаещите също да не пращат свои части.

Президентът предлага три сценария за мир. Първият – политика на малките стъпки, включително енергийно примирие, което се провали часове след обявяването му. Вторият – примирие на база европейско предложение, изработено с Украйна и Русия, което е безсмислица, защото Украйна иска спиране на огъня като условие за мир, а Русия иска бойни действия и имитация на преговори. Третият – цялостно мирно споразумение с всички претенции на масата и отчитане на наследството от Минските споразумения и Нормандския формат, което е по-скоро пожелание.

Отказът от формулата „мир чрез сила“, при която Русия да бъде принудена да преговаря, следва от отказа да се отговори кой е агресорът. Това е въпросът за справедливата война и справедливия мир. Справедлива е войната за защитаващия се, а несправедливият мир означава капитулация пред агресора. Когато управляващите не назовават агресора, те говорят не за справедлив мир, а за мир на завоевателя.

На днешния ден по стар стил преди 111 години – на 14 октомври 1915 г., руски кораби бомбардират Варна. Въпросът е дали избирателите ще променят мнението си, ако България продължи да бъде третирана от Русия не само като вражеска, но и като жертва.