Четири години след началото на пълномащабната война в Украйна светът продължава да търси отговор на въпроса какъв ще бъде новият международен ред. Политическият анализатор Хосе Мигел Алонсо-Трабанко разглежда причините за конфликта, промените във военната стратегия на Русия и възможните сценарии за сигурността на Европа.

Според анализатора войната е резултат от две взаимно несъвместими стратегически логики. Русия се стреми да спре разширяването на НАТО и да компенсира геополитическите загуби от разпадането на Съветския съюз, докато САЩ се нуждаят от прозападна Украйна, за да държат Русия под контрол и да предотвратят руско-германско партньорство.

„Оранжевата революция“ е повратен момент – тя показва оспорваното геостратегическо положение на Украйна, демонстрира, че Русия не може да задържи страната, и убеждава Путин, че Студената война се е завърнала.

Украйна има огромно геоикономическо значение – благодарение на плодородните си земи, залежи на редкоземни елементи, индустриален потенциал и контрол върху важни транзитни коридори. Русия постига частичен успех – блокира присъединяването на Украйна към НАТО и ЕС, но не успява да промени прозападната ѝ ориентация.

Идеологическите различия също играят роля: западните елити виждат Русия като „нелиберален Сатана“, докато Русия смята Запада за деградиращ. Тези разделителни линии преминават през самата Украйна – Западна Украйна е по-близка до ЕС, а източната е свързана с „Руския свят“.

Конфликтът е война на изтощение чрез посредници. Украйна получава подкрепа от Запада, Русия – от Северна Корея, Иран и Китай. Изходът вероятно ще бъде решен на бойното поле. Администрацията на Тръмп може да търси нормализация с Русия, но „дълбоката държава“ удължава войната.

Европейското превъоръжаване засилва дилемата на сигурността и риска от ескалация. Русия не е нито толкова силна, нито толкова слаба, колкото се смята. Въпреки че руски танкове няма да нахлуят в Европа, опасността от инциденти и ядрена ескалация е реална. Германия може да потърси собствен ядрен възпиращ потенциал.

Икономически печеливши са американският военно-промишлен комплекс, Китай и Индия. Губещи са Германия (деиндустриализация) и Русия (огромни разходи). Бъдещото възстановяване на Украйна отваря перспективи за американски и китайски инвестиции.

Руската стратегия се промени – от максималистични цели към ограничен контрол върху Източна Украйна и поддържане на останалата част нестабилна.

Примирие без мир крие рискове: замразен конфликт, милитаризирани граници, ерозия на контрола върху въоръженията, взаимно недоверие и по-широк преход към многополюсна система с по-висока несигурност.