В политическата комуникация на кабинета, ръководен от Румен Радев, все по-отчетливо се очертава правило: Русия не се назовава като агресор. Войната в Украйна може да бъде коментирана, но не и въпросът кой я е започнал; говори се за дронове, саботажи и хибридни атаки, без да се посочва чия е отговорността. Този подход личи и в публичните изяви на премиера, и в позициите на Министерството на външните работи.

Когато в София пристигна председателят на Европейския съвет Антониу Коща, той беше категоричен, че руските заплахи няма да отслабят решителността на ЕС да подкрепя Украйна. На същата трибуна обаче Радев говори за кризи, обща сигурност и европейски въздушен щит, без да спомене Русия като източник на заплахите или Украйна като жертва. Ден по-рано премиерът се срещна с високопоставен представител на НАТО по разузнаването, но публичните послания останаха премерени и без ясен произход на опасностите.

Особено показателен е случаят с атаката в Лайпциг. Германия официално обвини Русия в хибридна атака, но българското външно министерство изрази солидарност с Берлин, без да назове Москва. Така солидарността се изпразва от съдържание и България отново попада в сива зона – формално част от ЕС и НАТО, но неспособна да назове агресора.

Притиснат в парламента, Радев все пак произнесе „забранената дума“, но не за да осъди нападението, а за да защити мълчанието си. Той нарече реакцията на външната министърка „напълно адекватна“ и предупреди, че Европа трудно би съществувала срещу Русия. В неговия разказ Русия не е държава, нахлула в съседна страна, а непобедима ядрена сила, която не трябва да бъде дразнена.

Подобна е логиката и по отношение на „Коалицията на желаещите“: предишното правителство участваше в нея, сегашното се оттегли, а после обясни, че България никога не е била официален член. В анализа се прави паралел с руската пропаганда, където медийният регулатор забрани думите „война“, „нападение“ и „инвазия“. В България няма законова забрана, но руската цензура се пренася в официалния език – „конфликт“ заменя агресията, а хибридните атаки остават без извършител.