Русия на Путин е деградираща сива зона без бъдеще. По всички критерии и индикатори – в икономиката, финансите, дори във военнопромишления комплекс – тя върви назад. Страната сякаш профучава през времената на Застоя и неизбежно се сгромолясва към годините на сталинския терор и глада. Това не е просто сива зона, а черна дупка, която поглъща всичко, а най-вече себе си.

Путин обаче има практически неизчерпаем ресурс: покорството и страхливостта на целокупния руски народ. Като народ – макар тук-там да се намира по някой читав и несъгласен човек – руснаците проявяват бездушно търпение, каквото няма друг народ в Европа или граничещите с Европа. Освен волското или овче търпение, този народ, яхнат деспотично и държан репресивно в пасивно и мълчаливо състояние, има още една потресаваща черта.

От всички народи в Европа или граничещи с Европа руският народ е най-атомизиран, най-плашещ се от консолидация и взаимопомощ, тоест с най-малък социален капитал. Той най-много желае да живее под силна власт и в централизирана държава. Социологическите характеристики и императиви днес, във времена на висока неопределеност и несигурност, са много по-силни от традиционните измерители на идентичността – език, религия, азбука, колективизъм. Украинският народ, който като цяло е имал същите обективни специфики, доказва това.

Ето защо не само Европа, а в немалка степен и българите сме чужди на това, което днес представлява руският народ. Трябва да отхвърлим заблудата, че с него имаме множество общи черти. Това е тотална и вредна заблуда. Все още имаме общи неща, но те са архаизми във своята дълбока същност – формални прилики, лишени от дълбоко съдържание. Ние сме много по-европейски народ от азиатщината, в която след 70–75 години тоталитарен социализъм и 25–30 години тоталитарна демокрация се е превърнал руският народ. Не че там няма някой и друг читав човек, който още не е емигрирал.

Руският писател Михаил Евграфович Салтыков-Щедрин описва измислено-реалния град Глупов като събирателен образ на Русия – с всичките ѝ пороци и недъзи, абсурди и трагедии. Той дава точна характеристика как руснаците се „бунтуват“ срещу абсолютната и ненавиждаща ги власт: „А глуповци стоели на колене и чакали. Знаели, че се бунтуват, но не можели да не стоят на колене.“ Така протестират в Русия.

А като се каже „на колене“, не може да се подмине следното: нашите глуповци на власт стоят на колене и чакат Русия на Путин да ни превърне в своя губерния. И не само я чакат, но и ръчищата ѝ – нечисти и окървавени – целуват.