Парламентарните избори в Русия започват на фона на продължаваща вече четири години и половина пълномащабна война с Украйна. Вотът е тридневен, а изходът му е предрешен: „Единна Русия“ и партиите, които следват курса на президента Владимир Путин, се очаква да запазят контрола над Държавната дума. Кремъл е затегнал контрола около първите избори за долната камара по време на война, откакто през 2022 г. започна инвазията в Украйна.

Още преди гласуването властите потушиха и най-малките изблици на несъгласие. „Яблоко“ – единствената регистрирана партия, която открито критикува войната – беше извадена от избирателните списъци. Няколко антивоенни политици бяха осъдени или принудени да напуснат страната. Прогнозите сочат, че Кремъл гледа на вота като на ключова стъпка за мобилизиране на обществена подкрепа за войната и за легитимиране на действията си. Путин заяви в обръщение преди вота, че изборът на руснаците ще покаже, че милиони хора стоят зад бойците и че народът е обединен от общи ценности, историческа памет и любов към родината.

Войната вече не се възприема като нещо далечно. Украинските удари с дронове на далечно разстояние за първи път внесоха конфликта в ежедневието на милиони руснаци. Атаките срещу нефтопреработвателни заводи и логистични съоръжения нанесоха сериозни щети и задълбочиха икономическите проблеми. Руската икономика изпадна в стагнация, след като първоначалният тласък от огромните военни разходи намаля. Правителството повиши данъците и увеличи вътрешните заеми, за да овладее растящия бюджетен дефицит. Ударите по рафинерии предизвикаха тежка криза с горивата, която се завърна през август. Атаки срещу складове на големи онлайн търговци оставиха стотици хиляди еднолични търговци без стока и разклатиха икономиката.

Обществените настроения се помрачиха. Социологически проучвания отчетоха спад в одобрението за Путин, макар то да остава високо. Някои представители на елита изразиха недоволство. Главният икономист на държавна корпорация за развитие предупреди за възможна социална криза и беше уволнен ден след изказването си. Путин призна, че ударите по нефтопреработвателни заводи и логистични центрове са нанесли значителни щети, но настоя, че икономиката може да се справи. Според него Украйна е отворила „кутията на Пандора“ и е провокирала масиран ответен удар.

Русия засили атаките с ракети и нови реактивни дронове срещу Киев и други градове, възползвайки се от недостига на украински ракети прехващачи. Москва увеличи и обстрела на Одеса и други черноморски пристанища, затруднявайки износа на зърно и селскостопански продукти от Украйна. С разрастването на проблемите нараснаха опасенията, че Кремъл може да обмисля мащабна мобилизация. Частичната мобилизация на 300 000 военнослужещи от запаса през 2022 г. накара стотици хиляди руснаци да напуснат страната. Оттогава Кремъл разчита на доброволци, но военни експерти предупреждават, че потокът им е намалял, докато загубите остават огромни. Украинският президент Володимир Зеленски твърди, че Кремъл обмисля мобилизация след изборите, което Путин отхвърля.

През юли Централната избирателна комисия допусна 11 партии до изборите, включително „Яблоко“. Седмици по-късно Върховният съд извади „Яблоко“ от списъците по жалба на националистическа партия. Наблюдатели определиха това като знак за вътрешни борби между онези, които искат имитация на конкуренция, и онези, които се страхуват от публична критика на войната. След отстраняването на „Яблоко“ властите системно възпрепятстват кандидатирането на нейни членове в едномандатни райони. Антивоенният политик Борис Надеждин, опитал се да се изправи срещу Путин през 2024 г., напусна Русия, след като бе обявен за „чуждестранен агент“, лишен от право да се кандидатира и глобен.

Очаква се „Единна Русия“, която контролира над две трети от 450-те мандата, да запази преимуществото си. Прогнозите сочат, че Кремъл леко е понижил целевите показатели, но партията все пак ще запази пълен контрол. Анализатори смятат, че на „Единна Русия“ може да бъде позволено леко да отстъпи, за да изглеждат обявените резултати по-близо до реалността, но Кремъл ще гарантира пълното ѝ доминиране. Другите партии от т.нар. „системна опозиция“ – Комунистическата партия, Либерално-демократическата партия и „Справедлива Русия“ – също се очаква да запазят присъствие в Думата. Въпреки че украинските атаки пораждат безпокойство, те биха могли да доведат до искания за по-твърд отговор срещу Киев, стига гражданите да не бъдат пряко въвлечени. Според анализатори няма непосредствена заплаха за политическото господство на Кремъл. Изборите обаче са важни за Кремъл заради обществения наратив и избирателната активност, които трябва да демонстрират широка подкрепа за предприетите действия.