През настоящата година Русия продаде значителни обеми от златните си резерви, опитвайки се да привлече средства за покриване на нарастващия бюджетен дефицит. В началото на юли Централната банка съобщи, че златните запаси на страната възлизат на 2282 тона, което означава намаление с 43,5 тона от януари. Това е най-ниското ниво от началото на войната в Украйна през февруари 2022 година. При рекордни цени на златото, които достигнаха 4800 евро за унция, преди да паднат до 4000 евро, продажбите са донесли на Москва над пет милиарда долара.

Според икономисти, разпродажбата на злато е сигнал, че по-ликвидните активи на Русия се изчерпват. Това създава двоен проблем: от една страна, дефицитът оказва натиск върху икономиката, а от друга – все по-малко източници остават за неговото финансиране. Руският бюджет е под сериозен натиск заради рязкото увеличение на военните разходи – от 2021 година те са нараснали повече от четири пъти и през 2025 година достигат около 16 трилиона рубли (204 милиарда долара).

Експерти обаче уточняват, че продажбата не е паническа. Тя е извършена от Фонда за национално благосъстояние, а не от Централната банка. След налагането на санкциите заради войната в Украйна, златото се превърна в ключов ликвиден актив за фонда, който е създаден именно за да осигурява средства в трудни времена. Общият обем на средствата във фонда се оценява на около 150 милиарда долара, от които 50 милиарда са ликвидни активи. За властите е важно да демонстрират стабилност, а наличието на тези средства играе ключова роля.

Русия е сред най-големите производители на злато в света и бързо може да възстанови резервите си. В момента страната се нарежда на пето място по златни запаси, наравно с Китай, Франция и Италия, след Германия и САЩ.

По отношение на бъдещето на военните разходи, правителството допуска, че бюджетният дефицит може да надхвърли плана с над един трилион рубли. Прогнозата за годината е дефицит от 1,6 процента от БВП (около 40 милиарда долара), но сумата може да нарасне. По-високите приходи от износа на нефт и газ, дължащи се на повишените цени заради конфликта между САЩ и Иран, временно облекчават положението. Въпреки това икономисти предупреждават, че всичко зависи от цените на енергоносителите – ако те паднат до 60 или 40 долара за барел, Русия веднага ще изпадне в криза. В обозримо бъдеще обаче Москва вероятно ще продължи да финансира войната, като съкращава разходи, които не са свързани с нея.