Независимо кога и как ще приключи конфликтът в Украйна, Русия ще остане заплаха за света. Западът обаче продължава да вярва, че след войната ще бъде възможно мирно съвместно съществуване с Москва. Това е илюзия, предупреждава анализатор.
Според него, широко разпространеното схващане на Запада е, че постоянният натиск – икономически и военен – ще принуди Кремъл да промени курса или ще доведе до рухване на сегашната система. Но тези сценарии игнорират реалните процеси в Русия от години: свиващо се население в трудоспособна възраст, забавяне на растежа на производителността, концентрация на инвестиции в държавния сектор и намаляване на дела на енергийните приходи в бюджета. В същото време властта става все по-централизирана, а икономическите възможности са обвързани с лоялност към центъра.
Пълномащабното нахлуване в Украйна само влоши тези проблеми. Мобилизацията и емиграцията задълбочиха недостига на работна ръка, военните разходи започнаха да изместват гражданските инвестиции и социалните разходи, а силите за сигурност се конкурират за все по-малко новобранци. Окупираните територии, които изискват ресурси, без да дават икономическа възвръщаемост, са допълнителна тежест.
За разлика от демокрациите, където проблемите водят до реформи или компромис, руският модел се крепи на конфронтация със света. „Натискът не е доказателство, че курсът е грешен, а че заплахата е реална“, обяснява логиката на Кремъл.
В средносрочен план Москва вероятно ще заложи на по-евтини инструменти – кибератаки, саботажи, информационни операции, енергийни лостове и прокси дейности. Затова Западът трябва да укрепи критичната инфраструктура, демократичните институции и да приеме дългосрочните рискове от Русия като постоянен фактор, а не просто реакция на сегашната война.