Русия постепенно пренаписва стратегията си за водене на война с дронове. Дълго време основен модел беше „Геран-2“ – бавен пропелерен вариант, базиран на иранския „Шахед“. Тази ера приключва: производството на реактивния „Геран-3“ е спряно, а линиите са пренасочени към „Геран-4“ и „Геран-5“. В момента се произвеждат около 3000 реактивни дрона месечно, към които се добавят приблизително 2800 „Геран-2“ – мащаб, който надхвърля всичко наблюдавано досега.

Двата нови модела изпълняват различни задачи. „Геран-4“ запазва делтавидното крило на „Шахед“, но има укрепен корпус и китайски турбореактивен двигател Telefly. Това му дава скорост 350–500 км/ч, краткотрайни ускорения над 500 км/ч, обсег 850–960 км и бойна глава с тегло 50–90 кг. „Геран-5“ е още по-различен: цилиндричен корпус, наподобяващ ракета, тегло 850 кг при излитане, скорост 450–600 км/ч, 90-килограмова бойна глава и обсег почти 1000 км. На практика това е крилата ракета, продавана на цени на безпилотен апарат.

Промяната не е само в хардуера, а и в доктрината. Новите дронове летят на височина 5–7 км по време на фазите на полет, което е над обхвата на много мобилни екипи за противовъздушна отбрана и на по-евтините прехващащи дронове. В съчетание с реактивна скорост, около три пъти по-висока от тази на „Шахед“ с бутални двигатели, това затруднява украинските програми за прехващане, които и преди са имали проблеми с наситените атаки на „Геран-2“. И двата нови варианта разполагат с термовизионно изображение, корекция на целта чрез изкуствен интелект, антени за противодействие на заглушаването и китайска мрежова радиовръзка. Това намалява зависимостта от сателитна навигация точно там, където електронната война е най-силна. Освен това единичната цена е намалена приблизително наполовина – до 50 000–70 000 долара – чрез 3D-печат на части за турбините и рационализиране на производството в „Алабуга“. Така по-бързият и по-труден за унищожаване дрон става и по-евтин за масово производство.

Има и аспект на разпространение: Иран е поискал от Москва да достави „Геран-5“ за собствения си конфликт с Израел и САЩ, като по същество иска модернизираната версия на платформата, която първоначално е предоставил на Русия. Според наличната информация някои „Геран-5“ могат да бъдат въоръжени с ракети „въздух-въздух“ Р-73 и дори да се изстрелват от въздуха от самолети Су-25, което подсказва роля и като противовъздушни и противодронни средства извън ударните мисии.

Стратегическият обхват също се разширява. Установено е наличието на поне 59 нови руски пускови релси за дронове в близост до границите на НАТО, като около 20 от тях са достатъчно дълги за „Геран-4“ и „Геран-5“. Това поставя Варшава в обсега им. Тази география помага да се обяснят неотдавнашните нахлувания във въздушното пространство на Румъния и Молдова – включително дрона, който почти пресече самолета на Зеленски, идентифициран като „Геран-4“.

Русия вече не просто повтаря модела на „Шахед“, а превръща евтиното еднократно оръжие за наситена атака в по-бърза, по-умна система за удари с по-голям обсег. Тя размива границата с крилатите ракети и същевременно прави прехващането по-трудно и по-скъпо за Украйна и потенциално за източния фланг на НАТО.