Русия активно набира чуждестранни граждани, за да запълни загубите си и да продължи войната срещу Украйна. Според правозащитни разследвания вербуването често става чрез измама, шантаж, насилие и други незаконни методи, които могат да бъдат определени като трафик на хора.

След началото на пълномащабната инвазия в Украйна в руската армия са привлечени хиляди чуждестранни граждани от страни с ниски доходи, както и мигранти и бежанци, които вече живеят в Русия. Към края на април 2026 г. са идентифицирани над 28 000 души от 136 държави, които са се присъединили към руските сили и воюват срещу Украйна. В рамките на разследване през 2024–2026 г. са посетени шест пъти два лагера за военнопленници в Украйна, където са разговаряли с 15 граждани на трети държави, воювали на страната на Русия: от Куба, Колумбия, Бразилия, Египет, Сиера Леоне, Шри Ланка, Сомалия и Южна Африка.

Почти всички чужденци, с които са разговаряли, разказват за злоупотреби при вербуването. Само трима потвърждават, че са подписали договор, като са разбирали, че става дума за военна служба и че ще бъдат изпратени в зона на военни действия. Според правозащитниците основните мотиви за постъпване в руската армия са финансови. Друга причина е усещането, че хората са в капан в собствените си страни, без възможност да заминат поради визови и финансови ограничения. Някои са били привлечени и от възможността да получат руски паспорт, който в някои части на света все още се смята за престижен.

Описани са два основни начина, по които чужденците попадат в руската армия. При първия вербовчиците се свързват с потенциалните жертви извън Русия, често в родната им страна. Те предлагат работа в гражданския сектор – като шофьори, готвачи, охранители, строители или ИТ специалисти – с високи заплати и бързо руско гражданство. При пристигането си в Москва обаче хората биват принуждавани под натиск да подпишат договор на руски език. След повърхностна военна подготовка мнозина са изпращани на фронта в Украйна.

Един от примерите е гражданин на Шри Ланка, наричан „Налин“. Негов приятел го свързал с „агент по подбор на персонал“ – гражданин на същата държава. Обещанието било работа като охранител в граждански обект. Агентът организирал полет до Москва за Налин и още 59 мъже от Шри Ланка. На летището ги посрещнали и откарали в място, вероятно в околностите на столицата, където им дали да подпишат документи на руски език. Никой от придружителите не говорел английски или синхала. Налин не разбирал какво се случва. Сред подписаните документи вероятно е имало договор за военна служба. След повърхностна подготовка, също на руски език, той бил изпратен на фронта в Украйна.

Друга история е свързана с „Джоузеф“ от Южна Африка. В края на 2025 г. той подал онлайн документи за позиция като шофьор на камион в Полша. С него се свързала чрез WhatsApp „агентката по наемане Анжелина“. Въпреки че обявата била за работа в Полша, за него организирали полет до Москва. Анжелина обяснила, че той трябва да вземе камиона в Москва и да го откара до Полша, която нарекла „съседна на Русия държава“. На летището той срещнал още един гражданин на Южна Африка, пътуващ към същия „работодател“. След декември 2025 г. връзката с „агентката“ прекъснала. При пристигането в Москва му отнели всички вещи и му казали, че няма да замине за Полша, а ще стане войник. Според съпругата му той нямал военен опит, а подготовката му била много слаба. Обещали му заплащане, но той така и не получил пари.

Вторият начин за вербуване е натиск върху мигранти, които вече се намират в Русия и имат проблеми с документите или финансови затруднения. На такива хора често предлагат да подпишат договор и дори да получат руски паспорт, или ги заплашват със строго наказание, включително експулсиране от Руската федерация.

Правозащитниците призовават незабавно да се сложи край на незаконните методи за набиране в руската армия и свързаните с тях злоупотреби. Те настояват виновните – частни вербовчици, посредници, държавни служители или армейски командири – да бъдат подведени под отговорност, а на пострадалите да бъдат изплатени обезщетения.