Илиян Василев определя себе си като добре информиран русофил, но не и путинофил. Според него Радев и Йотова са зле информирани русофили, чиито идеологически рефлекси надделяват над студения анализ на рисковете. Те смятат, че внимателният тон към Москва ще получи същия отговор, но руските власти разбират от действия, не от дипломатически тънкости. Руските служби не се впечатляват от ритуални срещи и изявления, а оценяват какво може да си позволят, какъв риск поемат и каква цена ще платят. Ако им се разминава, това насърчава следващата акция.

Предишни кораби са били атакувани на над 100 км от брега, а сега на 13 мили, само на миля отвъд териториалните ни води. Затова е въпрос на време да опитат атака и в български териториални води. Вече има съобщения за проникване и атаки срещу комуникационна инфраструктура, свързана със Starlink и военни обекти. Става дума за секретен военен обект, което поставя остро въпроса за сигурността на военната инфраструктура на НАТО, критична за защитата на страната. Тази сигурност зависи от способността на българските служби да защитават стратегическата инфраструктура. Щом са установили, че става дума за двама маскирани, значи са могли да опазят тези обекти. Но ако пак чакат безспорни доказателства, че операцията е руска, ще поканят ГРУ, ФСБ и СВР да предприемат още по-дръзки стъпки.

Проблемът не е само в конкретния случай, а в натрупаното с години бездействие, включително при Радев и Йотова. То създава условия България да бъде удобна входна точка за руски разузнавателни и агентурни мрежи в Европа. По същия начин, по който зависимостта от руския тръбен газ превърна енергетиката в инструмент за политическо влияние, институционалната слабост превръща сигурността в уязвимост.

Василев напомня примера на генерал Иван Колев и Иван Вазов. Те са изпитвали симпатии към Русия, но когато руската политика и войски са застрашавали България, са поставили Отечеството над идеологическите си чувства. Истинското родолюбие не изисква омраза към Кремъл, а не позволяване руската държава да застрашава България. Според него точно тук е проблемът на Радев и Йотова. Русия дестабилизира България пред очите на всички, а реакциите на институциите остават нерешителни и често неубедителни. Така се създава впечатление, че Кремъл може да действа с относително нисък риск. На Путин са нужни пропагандни победи, демонстрации на безсилието на НАТО и доказателства, че може да притиска отделни държави членки. България е особено удобна сцена, когато очакваната цена изглежда ниска.

Той предупреждава: докато не се ограничат агентурните мрежи, не се възстанови способността на службите да защитават държавата и не се покаже, че всяка враждебна операция има цена, Москва ще продължи да се отнася към България като към васал. Последният му жокер е, че това няма да стане със същите хора, които в момента ръководят службите, защото са компрометирани. Дипломацията има смисъл само когато е подкрепена със способности, достоверно разузнаване и воля за действие. Без тях тя е просто декор, зад който националната сигурност постепенно се разпада.