Според експертен анализ случаят в българската изключителна икономическа зона не може да бъде случайност. Той е знак за градация в атаките срещу България – от провокации с дронове до по-сериозни нападения в морската територия. Страната се утвърждава като слабо звено спрямо зловредното влияние от Русия и Китай, защото липсва сериозен институционален отговор на хибридни атаки, мерките се бавят, а инцидентите се омаловажават. Извършителят не се назовава ясно, въпреки предупрежденията от Европейския съюз и НАТО и доказателствата от други държави. Така България остава уязвима и по-лесна мишена.

Въпросът не опира само до двойна стратегия – едни послания за външни партньори и Украйна, други за вътрешна употреба. Медийната среда е свързана и посланията се виждат отвсякъде. По-сериозният проблем е геополитическата ориентация на България. Дават се сигнали, че страната по-скоро не подкрепя Украйна във войната на Русия срещу нея, а заплахата от Русия нито веднъж не е назована ясно. Говори се за мир, но не и при какви условия и с какви последици за украинската и европейската сигурност. Все по-често руски държавни институции хвалят поведението на България в международните отношения.

Ситуацията в Черно море е коренно различна от тази в Балтийско море. В Балтийско море има повече инициативи за сътрудничество и капацитет между балтийските и скандинавските държави. В Черно море единствените държави от Европейския съюз по крайбрежието са България и Румъния, а Турция е част от НАТО. Единна система за сигурност липсва, а основният фактор на заплаха е Русия. Държавите от ЕС и НАТО не винаги действат единно. Военен капацитет в Черно море се изгражда трудно, а сътрудничеството между България, Румъния и Турция се фокусира по-скоро върху разминиране, не върху общи военноморски сили. Конвенцията Монтрьо ограничава навлизането на военни кораби и не позволява на НАТО да предостави всичките си военноморски сили в подкрепа на България и Румъния. Затова те трябва да разчитат повече на собствения си капацитет, а България отново се очертава като слабо звено.

Противоминната военноморска група е важна, но има много по-сериозни пропуски в отбранителния капацитет. Нужни са по-големи запаси и сили от бойни кораби, модернизация на военноморските сили и по-добра координация с Румъния. Повече от десетилетие българските власти омаловажават или не подкрепят идеята за общи военноморски отбранителни сили и координация.

Контрастът с Румъния е ясен. Букурещ формулира ясно, че заплахата идва от Русия, и е модернизирала военните си способности в много по-голяма степен, затова може да отговори бързо и самостоятелно на провокации. България реагира плахо, без ясно назоваване на руската заплаха и без реални мерки за засилване на военния капацитет и за борба с хибридните заплахи, включително дезинформация и кибератаки. Продължават дебати за въоръжението, поддържа се старото, например МиГ-29, а новото се усвоява бавно. Слабият институционален отговор създава съмнения доколко България допринася към НАТО и доколко споделя общите възгледи за случващото се.