Литва, Латвия и Естония укрепват отбраната си заради възможна руска атака. Те едновременно се подготвят за вариант, при който американската помощ бъде ограничена или забавена.

В Литва се провеждат мащабни учения край село Бездаунис, в които участват доброволци от Литовския съюз на стрелците. Те отработват нападение срещу условен руски противник, евакуация на ранени и предаване на разузнавателна информация. Подготовката обхваща не само редовната армия, но и цивилното население.

Началникът на литовската отбрана генерал Раймундас Вайкшнорас заявява: „Врагът трябва да знае, че ако стъпи с единия си крак на наша територия, ще нанесем ответен удар“.

Литва изгражда противотанкови ровове и бетонни заграждения, известни като „зъби на дракона“. Целта е евентуалното настъпление да бъде забавено и руските сили да бъдат насочени към предварително определени тесни участъци, където да бъдат атакувани с артилерия, противотанкови ракети и дронове. Планира се и мрежа от инфрачервени камери и акустични сензори. Данните от нея ще се споделят със съюзниците и ще се анализират с изкуствен интелект. Балтийските държави развиват безпилотните си способности, използвайки опита на Украйна.

Литовската армия разполага с около 60 000 военнослужещи в активни и резервни формирования. При извънредна ситуация числеността може да надхвърли 80 000 души с включването на доброволчески организации. След руската инвазия в Украйна през 2022 г. членската маса на Литовския съюз на стрелците се е удвоила и достига приблизително 20 000 души.

Според сценария първите 72 часа от евентуална атака ще бъдат решаващи. Балтийските държави нямат достатъчно сили за продължителна война на изтощение без подкрепа от съюзниците, затова се стремят да забавят руското настъпление до пристигането на подкрепления.

В трите държави вече са разположени многонационални сили с участието на около 20 страни. Германия, Канада и Великобритания са сред водещите държави в тях. Германската бригада в Литва се разширява до около 5000 военнослужещи. Литовските военни провеждат и учения за вариант, при който американската помощ се забави или не пристигне. Европейските държави увеличават възможностите си за въздушно зареждане и други операции, но трудно биха заменили американското спътниково разузнаване и далекобойните оръжия.

Бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг, попитан дали е уверен, че американският президент Доналд Тръмп ще защити балтийските държави при руска атака, заяви: „Ние основаваме сигурността си на това“.