Политическият блокаж се удължава

Румъния е без редовно правителство, след като на 5 май 2026 г. вот на недоверие, внесен от Социалдемократическата партия и Алианса за обединение на румънците, свали четирипартийната проевропейска коалиция. Оттогава президентът Никушор Дан не успява да намери кандидат за премиер, който да получи подкрепата на парламентарно мнозинство.

Последният неуспешен опит е от 30 септември, когато кабинетът на Сигфрид Мурешан получава 182 гласа „за“ и 15 „против“, но за одобрение са необходими 233 гласа. Така третият кандидат за премиер не успява да прекрати блокажа и президентът прави четвърта номинация.

На 5 октомври Дан предлага за премиер Лука Никулеску – дипломат, бивш журналист и координатор на румънската процедура за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Той трябва да договори мнозинство между партии, които формално са в проевропейския лагер, но вече нямат обща политическа стратегия.

Никулеску обещава предвидимост в икономиката, по-отговорно управление на публичните средства и ускоряване на реформите. Социалдемократите, най-голямата парламентарна сила, дават мандат за преговори, но настояват за промяна в управлението и икономическия курс. Националнолибералната партия и Съюзът за спасение на Румъния не приемат кабинет с министри социалдемократи или правителство, контролирано от Социалдемократическата партия. Демократичният съюз на унгарците иска и двете големи партии в мнозинството, докато Алиансът за обединение на румънците отказва подкрепа и настоява за предсрочни избори.

Икономиката плаща сметката

Политическият спор се развива на фона на тежко наследство. Бюджетният дефицит достига 9,3% от брутния вътрешен продукт през 2024 г., а през 2025 г. е сведен до 7,9%. Европейската комисия очаква той да намалее до 6,2% през 2026 г., но чрез замразяване на заплати и пенсии, данъчни увеличения и ограничаване на публичното потребление.

Цената на консолидацията проличава в прогнозите за растежа. Комисията очаква румънската икономика почти да стагнира през 2026 г. – с ръст от едва 0,1%, след 0,7% през 2025 г. Средната инфлация се прогнозира на 7%, а безработицата – да се повиши до 6,3%. Високите енергийни цени и свиването на реалните доходи вече натискат потреблението, продажбите на дребно и промишленото производство.

Европейската комисия предупреждава и за пряка връзка между политическата нестабилност и икономическите рискове. Според прогнозата несигурността около фискалния курс може да отслаби доверието на инвеститорите и да затрудни връщането към по-висок растеж. Публичният дълг се очаква да нарасне от 59,3% от БВП през 2025 г. до 61,6% през 2026 г.

Какво следва

Никулеску трябва да състави кабинет и да осигури 233 гласа. Ако и предложението му бъде отхвърлено, процедурата ще доближи страната до предсрочни избори. Конституционната възможност за разпускане на парламента се появява при два отказа за одобрение на правителство в рамките на 60 дни от първия вот, но президентът Никушор Дан предупреждава, че избори в условията на нестабилност могат да задълбочат недоверието на гражданите и финансовите пазари.

Така кризата в Румъния вече не е само спор за премиерския пост. Новото мнозинство ще трябва едновременно да приеме непопулярни бюджетни мерки, да удържи инфлацията, да запази достъпа до европейско финансиране и да предотврати пренасочването на политическата система към националистическия лагер.