Високи рискове за финансовата стабилност на Румъния продължават да съществуват поради вътрешни икономически дисбаланси, геополитически напрежения и глобална несигурност, според анализ на централната банка. Конфликтът в Близкия изток и блокадата на Ормузкия проток вече оказват влияние върху енергийните цени и инфлацията, а ескалацията би затегнала допълнително финансовите условия.
Вътрешно, Румъния запазва най-големите дефицити в ЕС - както фискален, така и по текуща сметка. Бюджетният дефицит за 2025 г. достигна 7,9% от БВП, а Европейската комисия прогнозира свиване до 6,2% през 2026 г. Икономическият растеж се забави до 0,7% през 2025 г. (спрямо 0,9% година по-рано) заради фискални мерки и намалена покупателна способност.
Усвояването на еврофондове е от ключово значение за инвестициите, но има закъснения. До момента Румъния е получила 10,72 милиарда евро, като остават около 10,7 милиарда евро за усвояване.
Корпоративният сектор също се влошава: делът на лошите кредити нарасна до 5,5% към март 2026 г. (увеличение с 1,2 процентни пункта за година), като най-засегнати са малките и средни предприятия и секторът на търговските имоти.
Финансовото посредничество остава изключително ниско - делът на неправителствения кредит към БВП е едва 22% (средно за ЕС 66%), под нивата на Полша, Чехия, България и Унгария.
Дългосрочните предизвикателства включват застаряване на населението, недостиг на квалифицирана работна ръка и климатични промени. Румъния води в ЕС по брой младежи, които нито учат, нито работят (19,2%).