Александрина Пендачанска започва с оценка, че успехът на Румен Радев е бил резултат от умората на хората и надеждата им да намерят „спасител“ срещу корупцията и задушаващото статукво. Според нея обаче вместо разграждане на модела властта се е обградила с хора, които изглеждат част от същия модел. Тя отбелязва, че освен наблюдението върху полетите на Пеевски, не е видяла сериозни антикорупционни разследвания. Бюджетът и цените също показват, че Радев не успява да изпълни обещанията си за по-високи доходи, овладяване на цените, повече сигурност и борба с корупцията.

Външната политика на президента, според Пендачанска, поставя под риск вече направения и изстрадан избор на България да бъде равноправна част от Европа. Вместо проактивна страна с достойно място в Европейския съюз, правителството действа амбивалентно. Тя определя като абсурдно обяснението, че помощта за Украйна само ще удължи войната, и припомня оттеглянето от Коалицията на желаещите. Според нея тази логика е част от руския пропаганден наратив и ако съюзниците бяха постъпили така във Втората световна война, Хитлер щеше да завземе Европа.

Пендачанска смята, че хората са гласували лично доверие на Радев и затова разочарованието ще се стовари върху него. Тя вижда еднакво реалистични две опасности: външнополитическа преориентация и вътрешно засилване на държавата. Властта настъпва чрез медиите и превзема държавната машина по болезнено познат начин, докато България изпада в изолация от западните партньори, а руски политици хвалят Радев.

Най-голямата вина на Румен Радев според нея е, че е разделил българите. Той е поставил под въпрос вече осъществен избор – присъединяването към съюзите на западната цивилизация – и е започнал флирт с диктаторския режим на Путин. Затова днес страната трябва да реши накъде върви: назад към миналото или напред към бъдещето.

Тя оглавява заедно с Константин Вълков инициативния комитет, издигнал кандидатпрезидентския тандем Гюров-Кандев. Според нея правилният път е модерността и развитието. Андрей Гюров е доказал като министър-председател, че е независим, силен и смел, никому нищо не дължи. Гюров и Кандев никога няма да коленичат пред никого, за разлика от образа на президента и вицепрезидента, коленичили пред руската посланичка Митрофанова и пред висш офицер на КГБ. Като слабост на тандема някои виждат липсата на опит, но Пендачанска го приема като преимущество: не са омърсени, автентични и чисти. Тяхното уникално предимство е именно автентичността и неомърсеността, зад тях не стоят чужди интереси, политически схеми и договорки.

Пендачанска коментира и руските творци, принудени да емигрират, като Андрей Звягинцев, и артисти, подкрепящи режима. За нея истинско изкуство без морален прецепт е невъзможно, защото хората са цялостни същества. Тя съчувства на големите руски творци, избягали от диктатурата на Путин. Самата тя е била граждански активна през последните почти 40 години – от студентските стачки в началото на 1990-те до днес. Гражданската будност е част от нейната цялост. Тя е приключила активната си сценична кариера и се радва на учениците си, на които вече принадлежи сцената.