Първият тур на президентските избори бележи бързо оттегляне на популистката вълна, свързана с Румен Радев. Според анализа само шест месеца след силния афективен подем около идеята за „чудо“ и „прогресивна“ оферта доверието се е свило. Като основен фактор се посочва продължилата около шест години политическа криза и задънената улица след юли 2020 г., която е накарала близо милион и половина избиратели да търсят стабилно, относително ефективно и донякъде почтено управление.

Вторият фактор е масираното информационно въздействие и алгоритмично максимизиране на посланията за очаквано „чудо“ преди 19 април. Аналогия се прави с манипулативните техники, използвани при референдума за Брекзит; ефектът от подобен натиск е силен в края на кампанията, но балонът се свива бързо след изборите. Третият фактор е безпомощността в държавното управление – ръст на цените, орязани бюджети, растящ публичен дефицит и нови големи заеми. Във външната политика Радев е описан като човек, който говори различно в чужбина и в България, с очевидни зависимости от Москва и Анкара, довели до международна изолация и снизхождение.

Четвъртият фактор е страхът от война. Кампанията на ПБ е подхранвала този страх и е представяла националната сигурност като функция на необясним „неутралитет“ и „борба за мир“, вместо като резултат от принадлежността към ЕС и НАТО. Политиката на сдържане на Москва е била интерпретирана като риск, а не като щит. Случаите с дронови атаки срещу търговски съдове в Черно море и нежеланието те да бъдат ясно квалифицирани са показали, че управлението не дава сигурност и стабилност.

Прави се паралел с 2001 г. и масирания популистки проект на Симеон Сакскобургготски, който предложи харизмата на короната като алтернатива на сложното, но ефективно управление на СДС–ОДС начело с Иван Костов. Днес обаче сривът е по-демонстративен: шест месеца след свръхудобно мнозинство и концентрация на власт „прогресистите“ на Радев получават малко над една трета от гласовете, които са имали напролет. Очаква се Радев и мнозинството му да разполагат с още около шест месеца, но за повече след изборния ден увереност няма.

В заключение се отбелязва, че резултатите от балотажа няма да променят съществено описаните тенденции. Денят е определен като значим за Балканите: в България опитът за реплика на режима на Орбан претърпява поражение, а в Сърбия протестиращи студенти отстраняват един от най-отблъскващите авторитарни режими след Милошевич – режимът на Вучич. Поздравът е към всички, които гледат към отворени, европейски Балкани.