В публичното си говорене президентът Румен Радев все по-често възпроизвежда руските геополитически тези и ги представя като български национален интерес. На международен форум за отбрана и сигурност той не просто предупреди за руския ядрен риск, а го превърна в основа на аргумент срещу продължаващата европейска подкрепа за Украйна. Според него Европа трябва да промени подхода си към Москва и да държи каналите отворени, докато Русия продължава бруталната си агресия и Путин отказва движение към мир.

Тази позиция противоречи на изявлението на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, който на същия форум заяви, че няма непосредствена заплаха за територията на Алианса и НАТО няма да се поддава на ядрени заплахи. Радев обаче прави обратното – усилва кремълската опорна точка, че ако Европа продължи да помага на Украйна, следва ядрена катастрофа. В говоренето му се появява и внушението за предстояща тежка зима за Украйна, докато Русия системно атакува енергийната ѝ инфраструктура.

Всичко това се представя едновременно като защита на българския интерес, грижа за украинците и почти месианска дипломация на мира. Ефектът обаче е обратен – политическите тези на Кремъл получават допълнителна трибуна от президента на държава член на ЕС и НАТО. Авторът отбелязва, че докато Борисов е поддържал поне известно приличие и баланс, при Радев такива вътрешни спирачки няма. Останало е само вътрешното прокремълско говорене.

Според анализа по-големият проблем не са отделните министри, а хората, които формират стратегическия мироглед на президента – като Иво Христов. От човек, който пазеше приличие, Радев постепенно се превръща в политик, който говори открито през руската геополитическа рамка. Русия няма нужда от агентурна мрежа, ако нейните тези се произнасят от най-високото ниво на държава член на ЕС и НАТО.

Затова въпросът не е само какво мисли Радев, а каква България ще остави след себе си тази политика. На 25 октомври българите ще направят своя избор, а Андрей Гюров и Георги Кандев са регистрираната кандидат-президентска двойка. Залогът е България да остане в европейската и евроатлантическата си орбита и да не бъде превърната в държава от сивата зона между Европа и Кремъл. Авторът се обръща към всички, които са гласували за демократични сили, и предупреждава, че Радев е екзистенциална заплаха за България – дори по-голяма от Виденов, защото има власт и мания за възложена мисия. Той представлява повече Русия, отколкото България в Европа.