Премиерът Румен Радев отново допусна политически автогол на международната сцена, като застана в защита на хората с черни фланелки и крайните националисти. Според коментара той ги възприема като част от потенциалния си електорат и се отъждествява с тях, но не мисли с повече от един ход напред. Конфликтът с еврейската общност по казус с непълнолетни е неразумен, а институционалното мълчание в продължение на две денонощия, последвано от контраобвинения, изглежда като защитна реакция, а не като търсене на истината.

Ако италианските младежи са извършили противоправни действия, те е трябвало да бъдат документирани и да има незабавна реакция. Законът важи за всички. Твърденията обаче се появяват едва след общественото възмущение и реакциите на италианските власти, което ги прави да изглеждат като опит за оправдание със задна дата.

Като положителна поука е посочена ясната позиция на Андрей Гюров, който очерта различен подход от този на Радев. Йотова, определена като алтер его на Радев, мълчи и се очаква да продължи да мълчи и в новия си мандат. Тези разделителни линии в политиката имат значение.

Според текста е недопустимо събитията в Газа да се използват за омаловажаване или оправдаване на друг акт на насилие. Една несправедливост не отменя друга. Може едновременно да се осъждат убийствата в Газа, нападението на „Хамас“ и проявите на неонацистка символика, агресия и насилие. Принципът е, че насилието и омразата не могат да бъдат оправдавани в зависимост от това кой е извършителят и кой е жертвата.

Предстои битка за общественото мнение. Италианските власти разполагат със записи и ще представят своята версия. Въпросът е какви доказателства имат защитниците на родните „патриоти“. Снимките с потрошени мебели и щетата от 15 000 евро не могат да бъдат вързани към конкретния случай. Фактите, а не политическите декларации, ще решат коя версия ще издържи.