Роден на 6 май 1895 година в Италия, Рудолф Валентино (пълно име Родолфо Гулиелми ди Валентино Д'Антонгуола) произхожда от семейство на дребен благородник и красива французойка. След като преминава през военноморско училище и агрономически науки, той заминава за Америка едва на 18 години. Там благодарение на външността си бързо си намира работа като танцьор в кабаре. През 1918 г. случайно попада в Холивуд и получава малка роля в ням филм. След три години на статисти и епизодични роли, през 1921 г. се снима в главната роля на „Четиримата конници на Апокалипсиса“ и изведнъж се превръща в сензация. Жените полудяват по тъмнокосия латински красавец с кадифени очи, който е пълна противоположност на доминиращите на екрана англосаксонци. Той се олицетворява като „латински любовник“ – нещо напълно ново за киното. Последователно излизат филмите „Дамата с камелиите“ (1921), „Шейхът“ (1922), „Отвъд скалите“ (1922), „Господин Боке“ (1924), „Черният орел“ (1925) и последният „Синът на шейха“ (1926). През август 1926 г. той внезапно се разболява от остър перитонит и умира в болница в Ню Йорк. Погребението му се превръща в масово събитие – шествието трае шест дни, а многохилядна тълпа изпраща ковчега в дъжда, като оставя след себе си десетки преобърнати коли, счупени витрини и 123 изгубени деца. Ковчегът пътува със специален влак до Лос Анджелис, като спира в няколко града, за да му отдадат почит поклонници. На траурната литургия присъстват брат му, годеницата му Пола Негри, двете му бивши съпруги и импресариото, но никой не иска да плати разходите. Той оставя само дългове от 160 000 долара и неизплатена вила. Въпреки 2000 писма с молба за помощ, събрани са едва 120 долара. Тогава италианското семейство Балбони поема разходите и му отрежда място в гробището на Холивуд. След смъртта славата му нараства още повече, превръщайки го в мит, сравним единствено с този на Грета Гарбо. Неговите цитати разкриват, че той съзнава разликата между себе си и екранния образ: „Жените обичат не мен, а образа, който виждат на екрана. Аз съм платното, върху което те рисуват своите мечти.“